„Алма Алтер“ плаща сметката, за да се самоунижава с Бекет

Студентският театър „Алма Алтер“ плаща сметката и избира да се самоунижава с Бекет на 26, 29 и 30 септември. Кани на „самоунижение“ всички почитатели на експерименталния театър и на британския драматург Самюъл Бекет.

Отстрани изглежда ексцентрично неразбираем. Отблизо е неустоимо съблазнителен. Отвътре е отвратителен. Бекет. Влезеш ли вътре, вече е късно. Отровата е в теб. Завинаги. Не вкусвай Бекет. Ще загубиш вкуса си. Бекет е ALS. Изключва мускулите ти - един по един, докато те докара до пълна парализа. Продължава с невроните - един по един, докато те доведе до пълен ступор.

Със смразяващ педантизъм и безскрупулна последователност ти доказва, че не можеш. Не си способен и на най-елементарното действие, и на най-очевидната мисъл. Бекет е невъзможен. Това е толкова ясно. Но го поставят непрекъснато, винаги неуспешно.

Бекет не може да бъде поставен, няма къде да бъде поставен, няма как да бъде вместен. Бекет е антитеатър. Инструмент за самоунижение. Инструмент за самоунищожение. Чрез текстовете си Бекет матира Фройд, като открива начин садистично да се наслаждава и след смъртта си. За наша сметка.

На българския зрител най-известни са пиесите на Бекет „В очакване на Годо“ (1952), „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).