Художниците на Народния театър | 1904 - 1954

В навечерието на празника на София, на 16 септември, вторник, в залите на Софийската градска художествена галерия на ул. „Гурко“ 1 се открива изложбата „Художниците на Народния театър“. Проектът е посветен на 110-годишнината от създаването на националния театър. Акцент в експозицията е и едно от световните културни събития тази година – 450 години от рождението на Уилям Шекспир.

Изложбата включва творби на 63-ма художници, които работят на сцената на театъра като декоратори, костюмографи, шапкари, архитекти, и представлява обзор на оцелялото материално наследство на българските художници в архива на днешния НТ„Иван Вазов“.

Този архив разкрива десетки нюанси от художественото майсторство на живописците Антон Митов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Георги Попов (Джон), на колоса на българската сценография Александър Миленков, на авторите Венера Наследникова и Асен Попов. Чрез експозицията ще се запознаем и с десетки имена, които са били незаслужено пренебрегнати от историята на изкуството: Андромаха Аргирова, Милка Океанова, Пелагия Видинска, Мария Берова (Хенинг), Миньон Миленкова, Ани Хаджимишева, Райна Ракарова, Страшимир Мачев, Иван Крилов, Тодор Пеловски.

Ето как представя замисъла и реализацията на изложбата авторът на този проект Пламен В. Петров, работил с кураторите Неда Живкова и Рамона Димова в партньорство с директора Павел Васев и драматурга на театъра Светлана Панчева:

Проектът „Художниците на Народния театър 1904 – 1954“ е опит да се разкрие част от невидимата страна на изкуството на театъра, стремеж да се надзърне в създаването на магическия живот на сцената, желание да се опознае и вникне в процеса на съ-сътворяването му, но не през перспективата на режисьорския или актьорски съзидателен акт, а през този на художника – човека, който като истински Бог властва над времето и пространството на сцената и ги прави видими за зрителя. След две години изследователски труд залите на Софийската градска художествена галерия са изпълнени със стотици скици, снимки, картини, костюми – все артефакти от изкуството на театъра.

От момента на своето създаване значителна част от скиците, стоящи в основата на сътворяването на всеки декор и костюм в Народния театър в периода между 1904 и 1954 г., едва днес се показват пред публиката, като предизвикват любопитството ни не само като документ, свидетелстващ за отминали събития, а като следа, по която може да се опознаят талантът, интелектът и човекът, който някога ги е създал.

Сред няколкото десетки имена се оказват личности, опитомили и развили художествения си талант в различни специалности (живопис, приложно и декоративно изкуство, архитектура) в учебни заведения както в страната, така и в чужбина. Криволичещите линии на техните съдби и творчески пътеки се проследяват от младите специалисти Ренета Георгиева, Николета Гологанова, Христина Грозданова, Станислава Жекова, Деница Илиева, Наташа Ноева, Адриан Петков и Надежда Янакиева.

Водени от амбицията да синтезират най-важната информация за художниците, работили в театъра, често се оказва, че авторите на автобиографичните бележки се изправят пред оскъдността на данните за тях. Благодарение на усърдието и професионализма им много от „забравените“ имена на творци, изявили се като сценографи и костюмографи на сцената на Народния театър, днес наново имаме възможността да опознаем. А чрез знанието за тях – да се доближим до една по-обективна истина за процесите и развитието на българското изкуство въобще.

В експозицията „Художниците на Народния театър 1904 – 1954“ е отделено внимание и на една от най-важните годишнини през 2014 г., защото за изкуството на театъра тя е преди всичко „Годината на Шекспир“, през която се навършват 450 г. от рождението на великия драматург.

В залата, посветена на Уилям Шекспир, зрителят има възможност да се потопи в галерия от фотоси, които по специфичен начин са документирали и увековечили реализирани през годините на сцената на Народния театър спектакли по драматургични текстове на автора. В мрака на залата, примесен с шума на стъпките на посетителите, оживяват фрагменти от Шекспировия прочит на художниците, посветили живота и делото си на театъра.

И ако изложбата е едно от културните събития в столицата, което след три месеца съприкосновение с публиката ще бъде изместено от следващото, то подготвеното печатно издание, което държите в ръце, е истинско наследство за бъдещето. То побира в себе си текстове, очертаващи връзката на художника и театъра, сценографията като творчески акт в контекста на българското изкуство, както и в историята на Народния театър.

Изключителен принос на тази книга са 63-те биографични бележки за художниците на Народния театър през първите 50 години от неговата история. Много от тези данни са единствената към момента известна информация за даден артист, доказвайки правото на всеки от тях да остане в паметта не само за развитието на изобразителното изкуство, но и в това на театъра и киното. Всеки от авторите е представен с късове от творчеството си, а значителна част от репродуцираните скици и фотографии се публикуват за първи път.

„Художниците на Народния театър 1904 – 1954” е проект, в който не се показват шедьоври. В повечето случаи това, с което е представен всеки автор, дори не може да бъде определено и като произведение на изкуството (поне не и в общоразбирания смисъл).

В експозицията „Художниците на Народния театър 1904 – 1954” и едноименното придружаващо я издание са включени „артефакти“, които имат за цел да представят художниците не с техните висококачествени творчески резултати, а пътя от идейния проект за сценичната среда или костюма, процеса на мислене и превръщането на художественото в театрално.