Обратно в студения XX век

Коментар на Грегор Петер Шмитц, SPIEGEL ONLINE

По време на срещата на върха на НАТО в Уелс световните лидери дискутират сякаш 20. век никога не е свършвал. Дебатите се въртят около геополитиката в най-суровата й форма – по същество става дума за разделенеието на света спрямо волята на един силен човек в Кремъл.

Русия след залеза на Съветския Съюз се била превърнала в най-големия, разпилян народ на земята, проповядва Путин. Докъдето съдбата е разпръснала многобройните руснаци, дотам по неговата логика се простира руската геополитическа зона на влияние - както в Крим, така и в Източна Украйна, т.нар. Новорусия. Може би скоро и в Прибалтика, където живеят много руснаци?

Държавите в Източна Европа бяха в продължение на десетилетия шахматна дъска за Великите сили. Основно за Русия и Германия. Те бяха разделяни, поробвани, затваряни зад Желязна завеса, която се вдигна едва в резултат на падането на Берлинската стена. След разпадането на СССР това проклятие изглеждаше развалено. Страните от Централна и Източна Европа най-накрая можеха сами да определят съдбата си, превърнаха се от обекти в субекти в световната история. Повечето от тях решиха напълно самостоятелно да станат част от ЕС и НАТО.

Сега целият регион отново се страхува за отредената му роля в новия световен ред: дали няма да се превърне обратно в обект на шахматната дъска на Великите сили.

Възможните жертви могат сега сами да насочат вниманието върху тази страховита съдба на срещата на върха на НАТО. Защото дори на Запад, включително в Германия, има много хора, които съзнателно или несъзнателно подпомагат студената геополитика на Путин.

Мнозина смятат бизнес отношенията си с Русия за по-важни от страховете на източноевропейците. Други се аргументират с това, че Западът е принудил Москва да се съобрази с неговата версия за геополитика – чрез разширяването на НАТО на Изток или чрез подписания договор за асоциирано членство на Украйна. Те смятат, че това е същинската причина за настоящата ескалация. При това пренебрегват умишлено разликата между свободно взетите решения и военните интервенции ала Путин.

За да избегнем недоразуменията: нормален е опитът за преоткриване на руската душа. „Да разбираш руснаците“, не трябва да е обидно. Но диалогът винаги остава по-важен от заплахите за война. В САЩ прекалено много политици и публицисти също дрънкат непремерено за легитимни „зони на влияние“ на тяхната страна.

Тези зони на влияние не губят нищо в модерния световен ред. Но дали една страна има право да решава собствената си съдба, не може да зависи нито от нейната големина, нито от съседните държави.