Проф. Цочо Бояджиев: Философията като фотография

Проф. Цочо Бояджиев – може би най-видният представител на българската медиевистика, философ, историк на културата, поет,преводач – разглежда философските измерения на фотографията в новата си книга „Философия на фотографията“.

Най-оголеното определение за фотографията е „рисуване със светлина“. Първоначалното означение на фотографската снимка – дадено от Уилям Хенри Фокс Толбът през 1841 г., е photogenic drawings, или буквално: „светлинно породени рисунки“. Немската дума за снимка – Fotographie – е първоначално наименование на обозначавания с английското photography метод за създаване на трайни, получени с помощта на светлината изображения. Тази композиция е създадена през 1839 г. от британския математик, астроном и химик Джон Уилям Хершел, за когото се смята, че е кръстосал термините heliography (техника за възпроизвеждане на изображения посредством светлочувствителни вещества) и photogenic drawings.
Известният български философ, преводач и историк на културата, основоположникът на медиевистиката у нас проф. Цочо Бояджиев хвърля светлина върху фотографията и нейните философски аспекти в изданието „Философия на фотографията“.

Лекционният курс въвежда в необятния свят на фотографията и предлага един възможен прочит на проблемите, свързани с естеството на „фотографското“. Авторът се позовава на примери и изследвания върху теорията и философията на фотографията, както и на писмените свидетелства на някои от най-значимите майстори в жанра.

Във „Философия на фотографията“ проф. Бояджиев поддържа тезата, че фотографията – като един своеобразен и сравнително нов визуален език – в голяма степен се основава на някои предмодерни (но и хипермодерни) светогледни представи. Фотографското изображение, твърди още авторът, пък възниква като резултат от съвместната инициатива и балансираното и едновременно взаимодействие между обекта, техническото средство, фотографа и зрителя.

Проф. Бояджиев коментира изданието така: „Гледам на този текст най-вече като на провокация за продължаването на дискусията за природата на фотографията, за нейното своеобразие и за различеността ѝ от другите изобразителни стратегии. Надеждата ми е, че след като придобием известна яснота относно тази природа, ние ще съумеем и по-основателно да осмислим както социалния, така и собствено естетическия начин на нейното функциониране.“

Книгата е част от Библиотека Фо, в която са също „За фотографията“ на Сюзан Зонтаг, „История на неостротата“ на Волфганг Улрих на и „Теории на фотографията“ на Петер Гаймер.