Хорхе Букай: Ако сънувам, че съм свободен, а съм роб, събудете ме

„Когато обичаме някого или нещо, ние винаги знаем защо, но когато се влюбваме, никога не знаем защо. Това е така, защото в страстта няма разум. Така че знам, че съм влюбен в България“, заяви световноизвестният аржентински писател Хорхе Букай, който отново е у нас. Той е тук, за да представи новата си книга „20 стъпки напред“ и да запознае любимата си българска публика със сина си Демиан, тръгнал успешно по неговите стъпки. Демиан Букай, които е успешен психотерапевт, показа първата си книга „Погледни отново“.

Баща и син Букай освен в София ще посетят Пловдив и Търново, за да разбият клишето, че нещата се случват само в столицата. Гостуването им започна в понеделник с обилна софра със сармички и други български ястия. Хорхе Букай не изневери на навика си да си взема от съседните чинии, което в родната му Аржентина е обичайно.

Писателят разказа, че отношението му към четенето и книгата е специално. Няма нищо против електронните книги, но обича хартията в ръцете си, обича да усеща аромата й. На въпрос на Novinite дали все още е скептик за интернет и социалните мрежи, както бе заявил при предишно гостуване, Букай се пошегува, че с годините не става по-модерен, така че и днес им няма вяра. Той сподели, че потребители са му направили десетки профили във Фейсбук и Туитър, дори пишат писма от негово име. Букай не им се сърди, защото заради тях му се случват множество интересни и забавни неща. Веднъж, когато отишъл в Русия, млада жена дошла да го поздрави за великолепния руски, на който пише. Трудно било да я разубеди, че не говори този език. Друга дама пък твърдяла, че й е уредил среща. Той лично не ползва социални мрежи и предпочита да общува с хората лично, има само имейл.

Въпреки това смята, че интернет е полезен, особено за психотерапевти като него. Синът му, също терапевт, дава консултации на хора от целия свят, без да става от стола си.

„Интернет приближава хората, които са на голямо разстояние един от друг, и отдалечава онези, които са наблизо“, мъдро коментира писателят.

Букай коментира и любимата си тема за самопознанието и пътищата, по които достигаме до себе си. За него това, което разрушава душите, са нещата, които си мислим, че непременно трябва да имаме, а всъщност трябва да храним душата си, като се свържем със живота през сърцето. Да бъдеш себе си, е да работиш по възможностите, които имаш. Според него, ако съществува щастие, то е именно да отстояваш себе си такъв, какъвто си.

Писателят приема болката и насладата като равностойни и като неизменна част от живота. Той даде пример със суфитите, които казват, че колкото и тънко да режеш парчето сирене, то винаги ще има две страни. Страданието и насладата не могат да съществуват сами, а според Букай няма и нужда, защото имат равностойна роля в изграждането на личността.

Той разказа история за Сократ, който, докато вървял, срещнал заспал роб. Робът бълнувал, че е свободен и бил изключително щастлив. Дилемата на Сократ била – да го събуди, за да го върне в реалността, или да го остави да се наслаждава на свободата си, макар насън.

„Много хора биха предпочели да продължат съня си. Аз бих предпочел да ме събудят“, категоричен бе писателят. Според него събуждането е най-трудно, но изключително полезно.

Хорхе Букай не е просто писател и психотерапевт. Той работи по няколко социални програми в Мексико, в района на Сиудад Хуарес, където процъфтява накротрафикът и хората живеят в постоянен страх от война между бандите. Писателят обучава младежи, които да работят като семейни консултанти и с деца от проблемни семейства.

Новите му проекти са да напише книга със сина си, която ще е посветена на човешките отношения, и както шеговито се изрази авторът – да отпразнува и следващия си рожден ден.