Всичко започна във Варшава...

Ние, в България, си знаем 10 ноември и си го повтаряме от доста време, но на практика истинската дата е 4 юни. Датата на първите в тогавашния комунистически блок (полу) демократични избори в Полша и датата, точно същата дата, на потушените със сила и кръв вълнения на пекинския площад „Тянанмън“. Вероятно никога преди това, а и след това, в политическата история не се е случвало подобно съвпадение: на една и съща дата да се случи едно и също нещо – порив за свобода на словото и пазарна икономика, и той да бъде решен по два коренно противоположни начина.

И Китай, и Полша успяха по своя път и дадоха различни примери на света как може една държава да успее, когато знае какво иска да постигне.

Сега обаче далеч по-важна е Полша, и не само защото президентът Обама и още няколко дузини държавници се събират, за да отбележат този драматичен четвърт век. Най-вече защото, докато китайският пример остана като успешен урок главно за самия Китай, то полският успя да обхване цяла Източна Европа, да стигне дори до Русия, а в политическия му аспект и до много други страни.

Тези 25 години отминаха наистина като миг. И връщайки лентата назад, не може да не си спомним за драматичната сага „Чаушеску“ в Румъния, за падналата Берлинска стена, за окупацията в Литва, за многобройните люшкания вляво и вдясно на целия посткомунистически блок през този четвърт век... За десните, които вече са леви, и за левите, които дори не знаят какви са. За различните пътища, които България и Унгария поеха през годините, за огромните разлики между Чехия и Румъния, за разпада на Югославия и за ставащата все по-малка Сърбия, за Лех Валенса, Вацлав Хавел и Желю Желев, за Адам Михник и – особено – за Лешек Балцерович и цялата група мечтатели, които искаха да видят Източна Европа такава, каквато е сега. Или малко по-добра, но все пак мирна и пазарна.

И да си спомним, че всичко започна от Варшава преди четвърт век. 25 години, които сега се равняват поне на два века. Един за промяната на политическата система и един за трансформирането на централизираната икономика в пазарна. И не само да празнуваме, но и да си извадим поуки. Всяка държава - за себе си.