Пет външнополитически главоболия за Обама

Американският президент Барак Обама ще защити външната си политика в обръщение пред Военна Академия на САЩ в Уест пойнт. Белият дом съобщава, че президентът ще представи външна политика, която включва намеса, но не в прекалена степен.

Речта идва на фона на остри критики към външните отношения на държавния глава след посещението му в Азия през април. Обама, който внимателно избегна военна конфронтация като отговор на предизвикателствата в Сирия и Украйна, отвърна на критиците си, посочвайки, че целта му е да предотврати скъпи „грешки“ на световната сцена.

Но светът не чака никого. Обама може да се застъпва за външна политика, която избягва рискове, но е изправен пред глобални предизвикателства, които вероятно ще доминират през оставащия му мандат.

Ето някои от тях:

Русия

Политическата криза в Украйна и анексирането на Крим от Владимир Путин доведоха до напрежение между САЩ и Русия, напомнящо Студената война. Противопоставянията бързо прераснаха в основната външнополитическа криза в администрацията на Обама и поставиха пред изпитание характера на Вашингтон и партньорите в Европа.

САЩ и съюзниците й обвиниха Москва, че подкрепя въоръжени сепаратисти и подклажда етнически сблъсъци в Източна Украйна, и докато похвали президентските избори в Украйна, обвини Русия, че се опитва да възпрепятства вота.

Русия бе изключена от групата Г8 на най-развитите страни, а САЩ и ЕС наложиха редица санкции на официални руските представители и лица.

Военната намеса все още остава възможна, а Западът не изглежда склонен да въведе санкции върху цели руски отрасли, които да възспрат президента Владимир Путин.

САЩ казват, че Русия усеща икономическите измерения от наложените санкции, но този месец Путин подписа сделка с китайския си колега в Шанхай на стойност 400 млрд. долара за доставката на природен газ от Сибир за следващите 30 години.

Още повече, руската страна доказа, че може сама да налага цени.

И въпреки че Вашингтон и Москава се обединиха, за да премахнат химическите оръжия от Сирия, руската политическа и военна подкрепа за сирийския президент Башар Асад и нейното обещание да предостави оръжия на правителствата в Близкия изток, продължават да пречат на САЩ.

С постоянното си място и право на вето в Съвета за сигурност на ООН, Русия може да спира действия по световни кризи. САЩ трябва да работят с руската страна за постигането на ядрено споразумение с Иран, както и да ограничат ядрените амбиции на Северна Корея.

В днешния свят, нова Студена война просто изглежда неуместна.

Сирия

Три години след началото на кръвопролитната гражданска война в Сирия, опозицията остава слаба и разделена, екстремистите увеличават броя и влиянието си, а президентът Асад остава твърдо на власт.

Едногодишните усилия да доведат опозицията и режима на масата за мирни преговори се оказаха провал, политическото споразумение изглежда все по-далече, а хуманитарната катастрофа расте.

Въпреки договорката между САЩ и Русия за премахване на химическите оръжия от Сирия, се смята, че режимът е използвал хлор в атаки, които инспектори на ООН разследват.

Американската администрация говори за нуждата от промяна в „методите“ на Асад, но Обама удържа на натиска от много от висшите си съветници да въвлече САЩ по-дълбоко в конфликта.

Без решителна промяна в баланса на военна мощ, изглежда малко вероятно Асад да се съгласи на споразумение.

Иран

Световните сили имат два месеца преди крайния срок на 20 юли за споразумение относно иранската ядрена програма.

Временният договор с Иран премахна някои от икономическите санкции върху страната, в замяна на спирането на части от ядрената програма, която според САЩ и други цели създаването на оръжие.

Иран твърди, че ядрените й намерения са мирни.

Американската страна пък посочва напредък в преговорите, както и че т. нар. група 5+1 – САЩ, Китай, Русия, Великобритания, Франция и Германия – и Иран са започнали изработването на споразумение.

Въпреки това, редица основни препятствия остават, включително бъдещето на иранския реактор за ядрено гориво в Арак, подземното съоръжение във Фордо и дали страната ще запази правото си да обогатява малки количества уран на собствена почва за медицински и изследователски цели.

Иран отбелязва, че това са основни точки, но всички те са отхвърляни от Израел и САЩ

Скорошен доклад на ООН предупреждава, че страната продължава да разработва балитични ракети, както и че Техеран не проявява желанието да обсъди ракетната технология в ядрените преговори, което допълнително натоварва отношенията със САЩ и европейските съюзници.

Появяват се и нови притеснения, породени от доклади, че Русия и Иран обсъждат споразумение гориво-за-храна, което може да наруши временната договорка, да върне санкциите и да промени тона на преговорите.

Терористична заплаха

САЩ заловиха Осама бин Ладен и намалиха висшето ръководство на Ал-Кайда в Пакистан, но скорошен доклад на Държавния департамент посочва, че свързаните с тях организации са станали още по-смъртоносни.

Редицата заплахи от Ал-Кайда за атаки срещу американски и западни цели в Европа силно притесняват американската разузнавателна общност. Държавният департамент посочва, че крилото на терористичната организация в Йемен остава най-опасната формация и „продължава да представлява сериозна заплаха за САЩ.

Страната временно затвори посолството си в Йемен след заплахите.

Гражданската война в Сирия се е превърнала в ново убежище за групи, близки до Ал-Кайда и хиляди чужди бойци – ситуация, която може да заплаши вътрешната сигурност на САЩ, предупреждават американските власти. В съседен Ирак, ниската сигурност в западната част на страната, наред с дестабилизирането на положението в Сирия, са позволили на бившия съюзник на Ал-Кайда, Ислямска държава в Ирак и Левант, да преминава границата с лекота и да извършва собствени нападения.

Терористите в Северна и Западна Африка представляват още по-голяма заплаха – от Мали и Либия, където Ал-Кайда в Ислямския Магреб и други екстремистки групи стават все по-силни, до Кения, където бойците на Ал-Шабаб, близка до Ал-Кайда група в Сомалия, са сочени за множество нападения в страната.

Отвличането на стотици нигерийски ученички от Боко Харам изведнъж вдигна сянката от групата, също свързана с Ал-Кайда.

Докато тези клонове на Ал-Кайда са в центъра на медииното внимание, основната част на групировката в Пакистан е възможно да се завръща. Официални представители посочват пред Си Ен Ен, че ядрото на организацията иска да извърши нападения срещу американски цели в страната и чужбина.

Азия

По-належащите кризи в Украйна и Сирия не позволиха на администрацията на Обама да се съсредоточи върху дългоочакваното „обръщане към Азия“, което цели да затвърди американското присъствие в региона и да се противопостави на възхода на Китай.

В региона, обаче, цари хаос, а справянето с Китай се оказа трудно предизвикателство.

Напрежението между Япония и Китай продължава да расте заради брой изоставени острови в Източно Китайско море. Пекин засилва териториалните си претенции в Южно Китайско море, а тази седмица китайски кораб потопи виетнамска рибарска лодка след серия анти-китайски бунтове, при които четирима китайски работници загинаха, а над 100 бяха ранени.

Двата най-близки съюзници на САЩ в района – Япония и Южна Корея – враждуват, тъй като Сеул смята за недостатъчно разкаянието на японската страна за бруталната колонизация и издевателствата над корейските жени през Втората световна вълна.

В Тайланд пък, военните извършиха държавен преврат без кръвопролития. По-този начин амбицията на Вашингтон да засили търговията в региона изглежда блокирана. Обама посети Япония миналия месец, за да сключи споразумение със страната за постигането на Тихоокеанско търговско партньорство с още 12 страни, но се върна от Токио с празни ръце.

Регионалните вълнения отвличат вниманието от най-голямата заплаха в района – непредвидимия лидер на Северна Корея Кин Чен Ун и неговият ядрен арсенал (непостоянното поведение на Ун и заплахите за четвърти ядрен тест накараха САЩ и Южна Корея да отложат планираното преместване на войски на Корейския полуостров от Вашингтон до Сеул).

И много други...

Редица други предизвикателства остават – от оправянето на връзките с Египет след почти сигурното избиране на бившия военен министър Абдел Фатах ал-Сиси за президент, чието временно правителство е обвинявано в широко погазване на човешките права, до възобновяването на мирния процес в Близкия изток, след като преговорите спряха миналия месец.

С приключването на война в Афганистан и нарастващото насилие в Ирак, където бе първата война, която Обама прекрати, американският президент е напомнен, че изтеглянето от Афганистан трябва да бъде внимателно.

Опитвайки се да очертае външна политика, която избягва враждебна военна намеса, докато се противопоставя на критиците си, които искат по-агресивна външна линия на поведение, остава сигурно ще пощата на американския президент ще остане пълна.