Мома, която не лазарува, няма да се омъжи

Православните християни отбелязват Лазаровден осем дни преди Великден. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, който се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството и възможността да създадат семейство. По традиция млади жени, наричани лазарки, се събират рано сутринта и набират цветя и върбови клонки, от които сплитат венци за Цветница.

Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет.

Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден - "греовно е да се пеят и друг ден, че бие град". На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Според стари предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Двата празника - Лазаровден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата.