Колко „честита“ е една българка в България?

„Българската жена е пазител на традициите в обществото и семейството. Нека дa пожелаем на българските жени празничен Осми март, с настроение, с много усмивки и с усещането за големите предизвикателства на съвременния свят.“ Това се казва в честитка на БСП по повод Международния ден на жената 8 март.

На теория няма лошо в честитенето на празника, но нека разгледаме колко всъщност е „честита“ българката в реалността на малката ни родина.

Кои са въпросните „предизвикателства на съвременния свят“ за нашите майка, сестра, дъщеря и съпруга?

Стряскащата статистика

За огромно съжаление, статистиката сочи, че вместо да намаляват, случаите на тормозени жени се увеличават. Всяка четвърта българска жена, майка и съпруга е малтретирана, за 54% от българите сексуалното насилие е изключително сериозен проблем, а 70% от анкетираните ученици на възраст 13-16 години познават жертви на домашно насилие, сочи проучване на „Алфа Рисърч“. А случаите може и да са много повече, като се има предвид, че потърпевшите обикновено мълчат и държат тези проблеми „да си останат в семейството“, тоест не търсят разрешение.

Още повече че в България броят на делата за домашно насилие срещу жени, които са доведени до справедлив завършек и по които насилниците са наказани, е нищожен. „Българската жена все още продължава да се чувства и приема като неравнопоставена в политическия и икономическия живот, подлагана на нелоялна конкуренция, на психически и физически тормоз и в семейството, и на работното място“, признава президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Нищо ново, ще кажете, но това е един от огромните бичове за „най-малката клетка на обществото“, там, откъдето започва възпитанието на новото поколение – семейството. Там, откъдето „загнива“ държавата като цяло.

Майката като стълб на обществото

Наред със скоростно застаряващата ни нация, държавата не само не прави нищо за подпомагане на раждаемостта, а дори сякаш прави всичко възможно, за да „ограничава“ майчинството.

Тук отварям една голяма скоба: Парламентът гласува през 2013 г. увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). От 2014 г. тази сума е повишена на 340 лева. Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в Кодекса за социално осигуряване, само се промени Законът за бюджета на Данъчното обществено осигуряване и така от следващата година колко ще е обезщетението – не е ясно. Да не говорим колко пъти въпросните помощи се бавят и не се изплащат навреме... Постоянно сме свидетели на протести на майки с колички заради ниските помощи на държавата.

Освен това всяка майка днес, особено в големите градове, трябва да се „бори“ за място на детето й в яслата, а после в детската градина. Хиляди деца са в „надпревара“ за ограничени свободни бройки, а кандидатите се определят по точкова система. Ами ако детето не може да влезе нито в ясла, нито в детска градина? Тогава майката не може да тръгне на работа и съответно отново опираме до проблема с ограничените доходи, ако бащата не е дотатъчно платежоспособен, не дай Боже и да е безработен.

Еманципация? Какво е това?

В широкия смисъл еманципацията е освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения или робство. В България обаче еманципацията върви ръка за ръка с дискриминацията, защото дори и на едно интервю за работа питат дали имаш деца. Даже има случаи и на компании, които не наемат не само майки, ами и женени дами, защото са с перспектива да родят. Едно дете (служител в майчински) е излишен разход за фирмата, а жена с деца неминуемо има други приоритети и те не са служебни. Брутално, но факт!

Според анализ на Евростат разликата в заплащането между мъжете и жените в България е около 15% в полза на силния пол, което е на средно за Европа ниво. Анализът отчита също, че неравнопоставеността в заплащането между половете е по-силна в частния, отколкото в държавния сектор. С две думи - за да стигнем до еманципацията в чистия й смисъл имаме още път да извървим.

В заключение все пак искам да напомня на уважаемите ни майки и обичани от нас жени, че трябва да празнуват своя празник! Напук на трагедиите, недоимъка и статистиките, българката пази своя висок дух от векове и той няма да бъде пречупен от съвременната обстановка в страната и света. Силата, бодростта и енергията винаги са били синоним на съвременната българска жена, която умее да посреща „предизвикателствата на съвременния свят“ с усмивка!