188793 статии       |       382 интервюта       |       1521 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.73297| EUR 1.95583| GBP 2.17501|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигналИранКоронавирус

ГОРЕЩА ТЕМА: Удължават извънредната епидемична обстановка,Ананиев с ред заповеди още днес
Размер на шрифта:   

Теч на лекари: Българската медицинска криза

27 януари 2014, понеделник / 08:34; Коментари: 0
Send to Kindle
Теч на лекари: Българската медицинска криза
„Не е честно, че за да работят или да учат, хората трябва да напуснат семействата си“, казва Ивелина през сълзи. Снимка: bgsever.info

Глория Петрова разказва с гордост за баща си – изтъкнат кардиолог в България, който започнал от нищото и работил здраво, за да стане доктор, а в момента може да я издържа по време на обучението й и да помогне за старта на кариерата й.

Глория е студент по медица в пети курс, но дори с помощта и връзките на баща си обмисля да завърши обучението си и да започне да практикува като лекар в чужбина.

„Искам да замина, да установя и развивам живота си другаде, защото тук не виждам много възможности“, казва тя.

„Тук има много несправедливи неща и това не ми харесва. Искам да отида някъде, където има правила.“

Глория обяснява, че липсата на регулации и отговорности, не само в медицинската сфера, но и в други аспекти на живота в България, я кара да мисли за кариера в чужбина.

Три от най-близките й приятели в университета също обмислят да напуснат България. Ивелина Стоянова мисли за Германия. Тя учи немски и се надява да последва приятелят си, който възнамерява да замине скоро.

„Какво можеш да направиш тук със заплата от 300 лв.? Не можеш да създадеш семейство. Родителите ти трябва да подкрепят теб, съпруга и децата ти“, посочва Ивелина, говорейки за възнаграждението, което повечето млади доктори получават по време на 4-годишната специализация след медицинската диплома.

Някои доктори получават държавни назначения, където заплатата е двойна, но това се случва на малкото късметлии.

Ивелина е посещавала медицински изложения, където компании, наети от германски болници предлагат позиции. Тя чула, че млади лекари, които специализират в Германия получават между 2500 и 3000 евро, след данъци.

Други две медицински студентки – Мартина Вълчева и Ивелина Димитрова – също обмислят възможностите извън България.

Мартина търси кариера във Франция, а Ивелина - възможности във Великобритания и САЩ.

Изтичнане на лекарски мозъци

Всяка година България губи в емиграция между 500 и 600 доктори, според председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Общият брой завършващи медицинско образование в цялата страна е около 600 души на година.

Според изследване от 2011 г., България е на последно място по заплащане на лекари в ЕС, като за 2011 г. то е било средно 307 евро срещу 2180 евро във Великобритания, 3842 евро в Германия и 4569 евро във Франция.

Анестезиоложка, пожелала анонимност, тъй като не й е позволено да говори пред медии, споделя, че след като България се присъединила към ЕС през 2007 г., четири от колегите й в една от най-големите столични болници заминали за Франция, а един емигрирал в Германия.

Тя посочва, че броят анестезиолози е паднал наполовина за последните пет години, а болницата, където работи, не е могла да запълни празните места в нейната специалност.

Въпреки че ниското заплащане е част от мотивацията младите лекари да напускат България, Глория и нейни колеги споделят за корупция, „шуробаджанащина“, нарушения и лоши трудови условия.

И въпреки че страната изпитва недостиг на специалисти в много области и 70% от работещите лекари са над 46-годишна възраст, току-що завършилите медици намират за трудно да придобият адекватни квалификации, тъй като по-възрастни доктори стоят на пътя им, в страх от по-младата конкуренция.

„Може да се види абсолютна монополизация от страна на медицинските професори и академици, който се задържат в полето си и не допускат млади лекари до по-високи квалификации от страх, че ще „откраднат“ техните пациенти“, коментира Ивелина Димитрова.

„Не разбирам това. Ние трябва да обучаваме младите, защото те ще са тези, които ни лекуват. Населението застарява, повече хора се разболяват, така че има работа за всички. Да криеш занаята си от други не е добре“, казва д-р Георги Николов от държавната болница в Плевен.

Поради ниските заплати и малкото възможности за професионално развитие, болниците извън големите градове страдат най-много от недостига на лекари. Председателят на БЛС д-р Райчинов посочва, че това е причината по-малките държавни болници да прекратяват дейността си.

Между 2009 г. и 2013 г. поне девет болници в България са затворили, предимно в малки градове. Гражданите в провинцията са принудени да пътуват с часове до най-близкото здравно заведение.

„Може да стигнем дотам, че няма да има кой да лекува моето поколение“, споделя лекар пожелал анонимност.

Политическо решение?

Миграцията на медици е световен феномен. Западните държави, сред които Великобритания, Франция и Германия – често приемащи емигранти от други страни – също изпитват емиграция на медицински експерти. Някои лекари отпътуват към държави, където заплащането и условията са по-добри, като Скандинавските страни, САЩ и Канада.

За разлика от Запада, към по-бедните страни като България, които все повече затъват в демографска криза, няма приток на чужди лекари, които да запълнят липсите.

В същото време, всяка година България приема хиляди чуждестранни студенти, които избират страната заради евтиното медицинско образование.

Индийските лекари Шрея Охри, Шефали Ратии и Шамшер Сингх Ман завършват заедно медицинския факултет в Плевен през 2012 г. Те решили да останат в България за специализацията си също. Въпреки това, обаче, никой от тях не планира да остане и да работи тук.

„Тук е по-добре за доктор, по-спокойно е и животът е много по-добър, но заплатите са ужасни. Чувствам се толкова зле за моите колеги“, споделя Охри. „В Индия, в град с размерите на Плевен, стартовата заплата за доктор би била около 1000 евро. А тук са много, много доволни ако получават 400 евро на месец“, казва още тя.

Ратии и Ман посочват, че освен по-добрите заплати, лекарите в Индия получават много помощи като намаления в данъците, жилищно подпомагане и по-добри трудови условия.

Спри кървенето

Според д-р Николов, отличен през 2013 г. за заслугите си за повишаването престижа на лекарската професия, чуждите лекари не са решение на кризата в България. Той смята, че има достатъчно български медицински студенти, които да запълнят празнините в здравеопазването.

„Минималното заплащане за млад лекар трябва да бъде 2000 лв. Това възнаграждение ще даде възможност на младите доктори да се развиват“, отбелязва д-р Николов.

Той настоява, че има подобрение в здравеопазването, откакто започнал специализацията си през 1997 г., когато България преживя тежка финансова криза с неконтролируема инфлация. Началната заплата на д-р Николов през онази година се равнявала на 10 щатски долара на месец.

Цялостната промяна може да бъде постигната, ако има стратегия в здравеопазването, която не се мени с различните правителства и се концентрира над превенцията, казва той.

„Постоянно се провеждат дискусии със здравното министерство, но според мен, в повечето случаи те остават без резултат, независимо кое правителство е на власт“, казва председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов в коментар за липсата на политическа воля да се промени статуквото.

Във връзка с проблема по задържането на млади лекари в страната, БЛС е предложил законодателни промени, които да улеснят специализациите и да предоставят адекватно заплащане на току-що завършилите. Съюзът е събрал екип от експерти, които да променят модела в здравеопазването, но поради политически причини, към момента предложенията не с внедрени, споделя д-р Райчинов.

Докато политиците продължават да избягват отговорност за така нужната реформа в здравеопазването, кризата в сферата се задълбочава с напускането на страната на повече и повече млади специалисти.

Само ден след церемонията по дипломиране във медицинския факултет на СУ, шест завършили са подали документи в БЛС, за практика в чужбина. Общо, от началото на 2014 г., 23 души са подали подобни документи.

Изборът за напускане на България не е лесен и нито Ивелина Петрова, нито нейните приятели искат да го направят. Но бъдеще на тяхното професионално развитие в родината не е светло към този момент.

„Не е честно, че за да работят или да учат, хората трябва да напуснат семействата си“, казва Ивелина през сълзи.

Ал Джазира“

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО