Мохамед Халаф: Режимът на Асад не може да бъде спасен

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.

Халаф е роден в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи. През 1978 година емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 г. работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби.

Г-н Халаф, до какво може да доведе конференцията „Женева 2“? Очаквате ли някакви реални резултати?

„Женева 2“ е началото на процеса, колко ще продължи той е друг въпрос. Ако гледаме риториката на режима на Башар Асад, той вече говори не за предаването на властта, спирането на този конфликт и създаването на ново правителство, както беше определено от конференцията „Женева 1“. Първата точка от нея беше да бъде създадено преходно правителство, което да включва представители на режима и на опозицията, и това правителство да има всички пълномощия да води прехода от диктатура към демокрация.

Башар Асад вече казва „Ние не отиваме да изпълняваме този план, а да говорим за борбата срещу тероризма“. Той опитва да превърне тази конференция в дискусия за тези елементи, които в момента воюват в Сирия, мнозинството от тях ислямистки организации, сред които и „Ал Кайда“. Той успя да представи нещата така, че това което се случва в Сирия не е срещу диктатурата, а срещу терористични организации, които искат да сменят режима със сила.

Този режим, обаче, от поне десет години е източник на тероризъм в Ливан и Ирак. В Ирак от десет години Асад праща различни левенети, джихадисти и бойци срещу опита за изграждането на демокрация в страната. Голяма част от тези бойци са били в затворите в Сирия и Асад ги освободи с уговорката да създават това впечатление, че той се бори с тероризма.

Тези джихадисти не се бият с режима, а с опозцията която има друг дневен ред и друга визия за Сирия. Те никога не са атакували режима. Асад се опитва по всякакъв начин да покаже на света, че се бори срещу тероризма – тема, която обединява целия свят. Той ще се опита да се възползва от „Женева 2“ в тази насока.

Каква е визията на опозицията за Сирия?

Визията на Националната сирийска коалиция е изграждането на демократичен режим. Те ще представят тяхната визия на конференцията с един документ, че Сирия трябва да мине през преходен период към изграждането на структуруте на демокрацията и човешката права, и приобщаването на страната към международната общност. Най-важният момент в този проект, е че армията и полицията трябва да бъдат под граждански контрол. Армията е идеологизирана и свързана с режима. Службите за сигурност са политически, както беше в България преди 24 г. Трябва да има реформи и голяма промяна в армията.

Оттам идва приетото на „Женева 1“ за създаването на преходно правителство, което да се заема с тази задача.

Реформите и стигането до мир няма да бъде лесно, защото западът пропусна шанса да се намеси в началото и да сложи край на тази война още в зародиш – бунтът започна мирно, но се превърна във въоръжен.

Това се случи, защото САЩ и западните държави направиха грешни сметки, че режимът на Асад ще падне, както паднаха диктаторските режими в Тунис, Египет и в Либия.

Западът, обаче, пренебрегна един много важен фактор – че сирийската армия е идеологизирана, не както в Египет и Тунис, дори и в Либия, където нямаше истинска армия, а милиция свързана с Кадафи.

Западът пренебрегна и най-важният международен фактор – Русия. Русия счита, че Сирия е последният бастион в Близкия изток и ако я загуби, ще загуби и Иран. Падането на режима на Асад, ще отслаби и режима на Иран, което ще доведе до цялостна промяна на геополитическата ситуация в региона.

Русия се страхува, че ако Сирия попадне в ръцете на ислямистите, това ще бъде голяма заплаха за руските интереси и национална сигурност, тъй като в съседните държави свързани с Русия в Централен Кавказ ролята на въоръжените ислямисти расте.

Атентатите в Волгоград и заплахите към олимпиадата в Сочи показват откъде идва страха на Путин. В Русия има малко повече от 20 млн. мюсюлмани и те са сунити.

В момента елементите, които правят бунтове в Сирия и други арабски държави, са сунитски организации, които не са свързани с „Ал Кайда“.

Защо сирийската опозиция изглежда непреклонна за диалог с правителството?

Опозицията не беше непреклонна – има голямо разцепление. Едни организации в състава на коалицията я напуснаха – около 40 опозиционни лидери излязоха в знак на несъгласие с тази политика.

Натискът, който САЩ и Западът оказват, накара коалицията да се съгласи да отиде на „Женева 2“, защото американците са предупредили, че ако не отидат на конференцията, подкрепата оказвана до момента ще спре.

Няма друг изход освен да се разговаря с режима на Асад. Режимът на Асад няма да падне без война - без чужда намеса.

В момента никой не смее и никой няма желание да се намесва. Обама преживява кошмара от войните в Афганистан и Ирак. Неговият народ не иска война.

Западът изпитва голям страх, че ако Асад бъде ударен, това ще доведе до промяна на целия баланс на силите в региона, което ще доведе до войни. Виждаме наченките на тези граждански войни – в Ирак гражданската война се връща, „Ал Кайда“ завоюва нови територии.

Иран също играе голяма роля – Революционната гвардия помага на Башар Асад, защото Иран смята, че падането на Асад означава край на единствения арабски съюзник в региона. Те знаят, че без режима на Асад ще бъдат уязвими. Рано или късно, те ще станат втория обект на подобни събития.

Оттам идва и страхът, макар че войната вече беше преминала границите на Сирия към Ирак и Ливан, да не отива към целия регион и да създава проблеми.

В Турция, под влиянието на този конфликт, Ердоган направи абсолютно грешни сметки, че Асад ще падне за няколко месеца, защото той бе подкрепян от Русия, Иран, „Хизбула“ и шиитските организации в Ирак, финансирани и въоръжени от Иран.

Ситуацията е много сложна и според мен тази конференция няма да постигне това, което се очаква от нея в рамките на три месеца.

Ако нищо не се случи в рамките на тези три месеца, според мен, Обама ще бъде принуден да удари Сирия и ще пренебрегне общественото мнение, защото няколко пъти обеща мирно решение на този проблем, но такова решение няма.

Когато американците, французите и британците започнаха да заплашават Асад с нападения, той веднага се отказа от химическите си оръжия – доказателство, че този режим няма да се промени без сериозен военен натиск. А този натиск го няма в момента и затова Асад прави каквото си иска.

Ако ще бъде ударена Сирия, Русия няма да изпълни заканите си да се намеси – не са толкова безотговорни руските ръководители, че да стигнат до война, защото знаят, че този режим не може да бъде спасен по никакъв начин. Ако не сега, то по-късно той ще падне, защото има пропаст между него и неговия народ. Той вече е изолиран от международната общност. Дори и да има някаква част в сирийския народ, която поддържа този режим, той вече загуби почвата и няма никаква легитимност.

До каква степен мирната конференция ще противопостави Русия и САЩ?

Русия и САЩ знаят много за това, което се случи в Сирия. Тази конференция нямаше да бъде направена без двете страни да са се договорили, въпреки, че все още не се знае какво.

Въпросът е дали руснаците са склонни Асад да бъде подменен, но според мен, те не държат много на него, а по-скоро да остане режима.

Каквото и да направят Русия и САЩ, няма да успеят да запазят Сирия единна. Политическото решение е далеч от нашето мислене. Винаги търсиме войни, винаги показваме силата на оръжието. Арабският свят отива към вътрешни войни. Ислямският свят като народ и манталитет и политическият елит не търсят политическо решение на проблемите.

Когато западни художници или писатели описват Арабския свят по начин, който накърнява исляма, веднага почват големи реакции в мюсюлманския свят. Не са свикнали да приемат чуждото мнение. Това означава, че са много далеч от нормалните и цивилизовани културни критерии. Това няма да бъде променено лесно или с някакви революции - то се изгражда много мъчно и ще отнеме много време. Самите народи трябва да завоюват промяната.

В Арабския свят започва процес на превръщане на религиозните и етнически нации в държави - Близкият изток върви към раздробяване на региона и появяването на нови държави.

В Ирак ще има три държави – шиитска, кюрдска и сунитска. В Сирия ще има сунитска и кюрдска. В Йемен е постигнато съгласие между всички сегменти на обществото и политическите сили, извън рамките на оръжието и под диктата на ООН, да има три държави. В Либия също ще има три държави.

Нямаме културата да уважаваме. Гледаме на себе си като на нацията, която превъзхожда всички други и оттам идва този проблем, който прави исляма една фашистка идеологогия.

Ал-Кайда отива навсякъде където няма държави и затова намери почва да действа и да завоюва.

Защо поканата към Иран за „Женева 2“ бе оттеглена?

Иран вече не е част от решението, а част от проблема. Иран участва в тази война от началото преди три години, с подкрепа към режима на Асад от революционната гвардия, с оръжия и с много пари. Иран дава заповеди на „Хизбула“ да участва в конфликта.

Те бяха поканени, но при най-важното условие, което не приеха - „Женева 2“ да бъде на основата на „Женева 1“. Това означаваше, че ако преговорите вървят нормално, режимът на Асад ще да бъде премахнат, както стана със социалистическите държави преди 25 години.

Башар Асад проучи много добре опита, който беше направен и в България, и в Полша, Чехия и други.

Той много добре знае, че започването на процес на преговори за разделянето на властта ще доведе до премахването му от власт. Ако се вземат правомощията му над полицията, армията, съдебната система и институциите, той няма да има никаква власт.

Това са опасенията на този режим от тази конференция и трябва да гледаме докъде ще може „Женева 2“ да осъществи този преход от диктаторски режим към демокрация и, преди това, как да бъде спряна тази война.

Това са въпросите за „Женева 2“ - дали в рамките на тези две седмици ще спрат огъня и престрелките, дали режимът ще прекрати бомбардировките, дали режимът ще се съгласи на това, което до момента отказва – да отвори коридори за хуманитарни помощи, подкрепян в отказа си от Русия.

Ако Асад има някаква нагласа да приеме тези неща, значи след „Женева 2“ можем да продължим напред.