Възмездие или жестокост е доживотната присъда?

За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта (Адам Смит (1723-1790), шотландски икономист и философ).

Отпадането на доживотната присъда без право на замяна е сред промените в новия Наказателен кодекс. Въпрос на политика или справедливост е решението да отпадне най-тежкото наказание в България?

ЕС натиска страните от общността да отменят доживотната присъда без право на замяна, но не навсякъде среща подкрепа. Дори напротив: все по-често различни формации в цяла Европа предлагат организиране на референдум за връщане на смъртното наказание за особено тежки престъпления. Аргументът е, че да проявяваш хуманизъм към човек, заклал 10 души, е все едно да плюеш върху жертвите. Дори осъденият да се „превъзпита“, това едва ли е утешение за близките на жертвите. Убиецът може да се промени, но не и извършеното.

В някои европейски страни наказанието „доживотен затвор“ съвсем не е категорично. Осъдените имат право да поискат намаляване на присъдата или предсрочно освобождаване, но само след като са показали високи резултати, доказани от психолог и потвърдени от ръководството на затворите. Така е в Швеция, Швейцария, Белгия, Финландия, Дания, Ирландия, Франция, Исландия, Англия, Германия, Австрия и Гърция.

При нас обаче параметрите на престъпността са съвсем различни, както и нагласите в обществото.

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова заяви пред Би Ти Ви, че отпадането на доживотната присъда без право на замяна трябва да бъде поставено като въпрос на национален референдум, защото е засегнат етичният принцип справедливост. Според нея обаче това едва ли ще има смисъл, защото обществото ни не е дозряло за подобен дебат. Гълъбова бе категорична, че хората, на които се налага такава мярка, са психопати с тежки личностни разтройства. „Те са свръхчувствителни към собствените си преживявания и безчувствени към околните. Могат да носят наказателна отговорност, но не подлежат на лечение“.

Според някои юристи обаче доживотният затвор без замяна е равносилен на смъртна присъда, защото убива шанса за свобода и бъдеще, които би трябвало да има всеки човек.

Адвокат Марковски коментира преди време, че „фаталното“ наказание трябва да отпадне. Той аргументира позицията си с факта, че човек, осъден на доживотен затвор без право на замяна, остарява в местата за лишаване от свобода, а това обезсмисля наказанието. „Целта на затвора не е възмездието, законодателят трябва да даде възможност на човек да се поправи“, категоричен е той.

В Скандинавските страни са изключително популярни програмите за реабилитация на затворници и връщането им в обществото. Опитът показва, че в голяма част от случаите има смисъл. Но формата и съдържанието на престъпленията там са съвсем различни. Със сигурност в Дания няма случаи възрастни хора да бъдат изнасилвани и зверски убивани в домовете си, за да им вземат 8 лева и четири буркана компот.

Ръстът на битовата престъпност и социалния дебилизъм (абсолютна липса на оценка за щетите, които могат да бъдат нанесени на околните) в България е несъпоставим с повечето европейски страни. Така че дефицитът на справедливост и възмездие не може да се компенсира с лицемерни приказки за превъзпитание и великодешие.