Кой и защо иска оставката на патриарх Неофит?

Неотдавна стана ясно, че Проватският епископ Игнатий иска оставката на патриарх Неофит. Първо, как се иска оставка на патриарх, като практика, методика и традиция за това няма?! Оказва се, че въпросният епископ, според запознати в църквата, е зилот – силно вярващ монах, който изпада в крайност и в един момент се смята, че говори от името на самия Бог.

Впрочем въпросният епископ е наричан от някои свои събратя не Проватски, а „Провалски“ епископ. Твърди се още, че епископът упорито гради образ на „жив светец“, като иска да прилича на покойния Доростолски митрополит Иларион, който спял на стол, вместо на легло, защото бил подвижник. Запознати разказват още, че побоищата между монаси в Сливенската епархия са ежедневие, а наказания няма. Митрополит Йоаникий ги призовавал към помирение и прошка, докато „светейшите“ щели да си изпочупят главите в побоища.

В същото време публична тайна е, че в епархията текат усилени преводи на руски богословски книги. Проблемът е, че накрая митрополитът си поставя името на превода, а ако въобще го има името на автора, то е в ъгъла, сякаш книгата е писана от самия епархийски митрополит, а не от руски автор.

На всички запознати обаче е ясно, че руската богословска школа е изключително активна и продукцията й е много обширна. Според други божи служители самият Йоаникий гради имидж на „жив светец“, откъдето идва и патосът на викарния му епископ Игнатий да „разкрива“ заговори, които, дали съществуват, или не, никой не знае. Колкото до избора на патриарх и бъдещия, евентуален избор на русенски владика, от църквата са категорични, че към момента няма воля за избор на владика на дунавския град.

Когато питали патриарха, той просто се усмихвал и подминавал въпроса. Историята помни, че патриарх Кирил, предшественикът на патриарх Максим, който, преди да стане патриарх, е бил пловдивски владика, е държал епархията си цели три години, когато вече е бил патриарх. Оказва се обаче, че това не е уставно, но според настоящия Устав на БПЦ, тогавашният го е разрешавал, но е имало викарен епископ в Пловдивската епархия и това е бил дядо Варлаам.

Оказва се още, че в Сливенска епархия има малко, но явно „качествени“ зилоти. Според запознати проблемът е, че няма контрол при подбора на бъдещите монаси, откъдето идва и навлизането на „чешити“ и неособено психично здрави хора в местното ръководство на епархията. Тези хора именно създават проблеми от сорта на искане за оставка на патриарха, обявяване на подкупи при провеждането на изборите за Варненски и Великопреславски митрополит например.

Явно е достатъчно да си нахален монах и можеш да станеш дори владика, дали това именно не е водещият мотив и на епископ Игнатий…!?