Русия атакува с енергийна дипломация

Енергийната дипломация, която води Русия в последната година, се превърна в залог за бъдещи огромни печалби и създаването на конкурентноспособна икономика и нови зони на влияние. Това съвсем не е случайно, защото основната част от икономиката на Русия се базира на огромни приходи от природен газ, петрол, въглища, черни и цветни метали, дървен материал и др., които й позволяват да има пложително търговско салдо и нарастване на износа. Въпросът е обаче как да убеди бъдещите си търговски партньори да се включат в енергийните й проекти. Отговорът вече е ясен – като им отпуска заеми и инвестира милиарди в икономиките им.

Планове и ползи

Унгария ще изпълни всички условия по изграждането на „Южен поток”. Това съобщи унгарският премиер Виктор Орбан след среща с Владимир Путин в Кремъл. В замяна Москва ще отпусне кредит за изграждането на два енергоблока на унгарската атомна централа "Пакш". Според анализатори от агенция „Блумбърг” финансирането на този проект възлиза на около 10 млрд. евро. Освен това през пролетта в Унгария ще се проведат парламентарни избори, а цените на тока и газа ще са определящи за изхода на вота.

Преди споразумението с Унгария, Русия започна работа по „Южен поток” в Сърбия като обеща сътрудничество и 5 млрд. долара инвестиции.

На 31 октомври бе даден условен старт на проекта в България. Премиерът Пламен Орешарски и президентът на "Газпром" Алексей Милер наблюдаваха дистанционно на видеостената в Министерски съвет първата заварка на газопровода. Тогава Орешарски съобщи, че българската страна няма да инвестира нито лев в този проект, но параметрите били направени така, че те са изгодни за България.

Газопроводът „Южен поток” ще преминава през акваторията на Черно море за страните от Южна и Централна Европа. Междуправителствени споразумения по реализацията на сухопътните части от проекта Русия е подписала с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия. Газопроводът ще се състои от четири тръби всяка с капацитет от 15,57 милиарда куб. м. Първата от тях ще бъде пусната в края на 2015, а газопроводът ще заработи с пълна мощност /63 милиарда куб. м. газ/ през 2018-2019 г. Приблизителната цена на "Южен поток" е 16 милиарда евро.

Брюксел срещу Москва

Плановете на Русия обаче се сблъскаха с тези на Евросъюза. В началото на декември Европейската комисия обяви, че двустранните споразумения на „Газпром” с шесте държави нарушава законодателството на ЕС. След това заплаши България, Австрия, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия с процедура за нарушение и евентуални глоби, ако не променят споразуменията в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет - разделяне на производството от преноса на енергия, равен достъп на доставчиците до тръбата и неазависим управител на газопровода.

Позицята на ЕС стана повод за ново противопоставяне между Москва и Брюксел. Постоянният представител на Кремъл в Европейския съюз Владимир Чижов заяви, че Русия няма да променя споразумението за газопровода. „Страните, които са подписали споразумения за газопровода, са си давали сметка за последствията и усложненията, които могат да възникнат“, заяви Чижов.

По идея на българския енергиен министър Драгомир Стойнев през декември шесте държави упълномощиха ЕК да преговаря с Москва от тяхно име.

В отговор на руската позиция, ЕК съобщи, че все още проучва предстоящия търг за определяне на строител на газопровода "Южен поток" на българска територия. Това заяви Шантал Хюс, говорител на еврокомисаря по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, в отговорна въпрос за оценка на процедурите в България, свързани с конкурса. Причината за проверката са „известни опасения в сферата на обществените поръчки по отношение на българското участие в проекта”.

Засега решение на конфликта няма. Русия показа, че няма да се откаже и действа активно, въпреки че Брюксел е недоволен. Европейският съюз също няма да отстъпи, защото руските планове заплашват да променят енергийния баланс на континета.