Добре е да си в еврозоната, но ако си германец или французин

Депутатът от БСП и зам.-председател на икономическата комисия в парламента проф. Румен Гечев прогнозира преди дни, че България може да влезе в Еврозоната през 2015 г., ако запази сегашните си икономически показатели. Въпросът е дали тези показатели са достатъчно основание да станем част от общността на най-равзитите икономики в Европа? Няколко месеца по-рано министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че България ще се присъедини към еврозоната, когато настъпи моментът. Докато този чакан момент дойде, страната ще изчака да завършат реформите и преструктурирането на институциите в самия валутен съюз, а междувременно ще използва времето, за да проведе собствените си реформи, да възстанови икономическия ръст и да подобри конкурентоспособността си.

От датата на членство в Европейския съюз - 1 януари 2007 г., България се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото.

Въпросът „за“ или „против“ влизането на България в еврозоната е свързан с аргументи и в двете посоки. Наред с редица ползи за бизнеса, които би донесло присъединяването ни към еврозоната, трябва да си дадем сметка дали сме готови за такава рязка промяна в стандарта. Безспорно, добре е да сме в „клуба на богатите и успелите“, но въпросът е дали можем да си платим сметката. Държавата ни се задави финансово от пристигането на под 10 000 бежанци и Брюксел бе вдигнат по тревога да ни отпуска пари. Какво ли би станало, ако трябва да се приравним към стандарта на страните от този „клуб“. Да не забравяме и факта, че България, най-бедната страна членка, ще се окаже в ситуация, в която да плаща за дълговете на държави, които имат в пъти по-висок стандарт на живот. А какво би се случило, ако се наложи да уеднаквим данъците си с тях? Ако данъците се уеднаквят, инвеститорите няма да имат причина да инвестират в България, защото това е една от причините да вложат тук парите си, наред с евтината работна ръка. България се нуждае от нисък корпоративен данък, за да може да расте и така един ден да се подреди до другите държави от Европейския съюз.

Аргументите на онези, които твърдят, че отлагането на присъединняването ни към еврозоната е грешка, защото това отлагане обслужва интересите на икономическите кръгове около две-три банки с български собственици, но не и реалната икономика, също имат основания.

Евентуалните положителни и отрицателни ефекти за нас са доста, но пък са налице редица примери. И то с далеч по-успешни икономики.

На 1 януари Латвия се присъедини към еврозоната и стана 18-ата страна членка. В момента страната е в преходен период и латвийците могат да ползват евро и националната си валута – лат, при разплащане. Задължително обаче рестото им трябва да се връща в евро. Стока, която преди 1 януари 2014 г. е струвала 0,50 евроцента по твърдия курс на вече бившата валута лат, сега вече струва 0,50 цента. Този преходен период ще продължи до 14 януари. Латвийският Център за защита на потребителите вече е регистрирал хиляди жалби за неправилна обмяна на валута и повишаване на цените на стоките. В 78% от случаите жалбите са били основателни, показва проверка на службата, цитирана от агенция Интерфакс. Въпреки това министърът на финансите Андрис Вилкс обяви, че преходът на страната към единната европейска валута е направен много успешно. Навръх Нова година по банковите сметки по официален курс са били обменени почти 6 млрд. лата в 8,5 млрд. евро.

В края на 2013 г. стана ясно, че Словения, която от 2004 г. е членка на ЕС, а от 2007 г. се присъедини към еврозоната, се нуждае от над 4,8 милиарда евро за рекапитализация на изпадналия в криза банков сектор. До преди пет години страната бе сочена за пример за подражание с добра икономика и стабилни нива на растеж. Но поради зависимостта си от износа тя бе изправена пред тежки последици от международната криза и изпадна в дълбока рецесия. За пет години икономиката й преживя спад от 11 процента.

Самата еврозона все още се отърсва от дълговата криза, отприщена от Гърция и последвалите сривове - първо Ирландия, после Португалия, Испания и Италия. Пазарите все още са недоверчиви и на общността на единната европейска валута й се налага всеки ден да доказва, че има сили да удържи на кризата. В българския икономически, политически и социален живот има достатъчно бури, които трудно понасяме. Дали сме готови за еврото?