Чия е първата цигулка

“Преди месец на среща на форума на бизнес лидерите с премиера Пламен Орешарски и неговият екип казах, че със сигурност играем в един отбор, но разбира се, че ние, бизнесът, "вкарваме голове", докато държавата трябва да ни пази вратата и да ни подава топките. Всички се съгласиха с това образно сравнение.

Причината да го направя беше годишното проучване на Business Week – сериозен поглед на сериозно издание, правено всяка година. Започвам с него, защото този път имаше изключение – в него присъстваше една страна от Източна Европа.

Не е чак толкова трудно да се досетим, че е Полша.

На фона на: протестите и нестабилността в България; на учудващо протекционистката политика на унгарското правителство; на липсата въобще на правителство в Чехия... присъствието на Полша в подобни анализи не може да е изненада. По-скоро нетипичното в този анализ бе определянето на Полша за най-динамично развиващата се икономика в Европа, изпреварвайки държави, за които само преди десетина години можеше да си мечтае и да доближи по темпове на развитие.

Сред причините за това постижение има една "малка", но суперважна подробност – не само за Полша, но и за цяла Европа: "Икономиката на Полша е с подчертана вътрешна насоченост, а политическата класа е приятелски настроена към местния бизнес" е точният цитат от Business Week. И едва ли анализаторите са предполагали с каква огромна сила сега това трябва да бъде отнесено към България.

Полша всъщност беше "българският пример" от началото на прехода през 90-те. И докато там всички, ама всички - леви или десни,консервативни или либерални правителства строго спазваха визията за една силна и успешна икнономика, то, без съмнение, в България всяко управление си идваше със своите кратковременни /често неуспешни и с твърде съмнителна стойност/ идеи.

Две от изключително полезните за икономиката в България мерки – валутният борд и ниските данъчни ставки, на практика не бяха никак добре "продадени" извън страната. И не изиграха ролята на така желаната "стръв" за голям наплив от чужди инвестиции. Ето защо сега на кабинета на Пламен Орешарски, като изключим справянето с всекидневните протести, му предстоят едни решителни шест месеца да докаже, че в него работят наистина професионални "капитани ", които биха могли да се справят с "идеалната буря" на икономико-социалния океан.

За миг не се съмнявам, че както премиерът, така и вицепремиерът Бобева или пък министър Стойнев имат каквато и да е друга идея, освен да видят българската икономика наистина в подем. Те са професионалисти, а и бизнесът има огромна нужда – както в Полша – политическата класа наистина да го заобича. Пакетът от различни мерки, които постепенно влизат в сила от началото на годината, дава надежди, че промените започват, но далеч не са все още свидетелство за "любов".

Всъщност сега българският бизнес се опитва да свири на пиано, но ако излизат фалшиви звуци, вината най-малко е в пианиста.

От една страна, той никога не би се справил без мощната подкрепа на държавата по отношение на промоцията пред външния свят, нещо което през последните години у нас бе правено, но твърде плахо и със сигурност леко аматьорски. България все още няма свое послание пред външния свят, няма добро и лесно запомнящо се лого. Страната ни няма визия.

А оттам трябва да се започне. Ако политическата класа наистина заобича бизнеса, то тя трябва да се погрижи той да има добри партньори по света и страната ни да бъде известна единствено и само с факта, че тук може да се прави добре бизнес. Което, в интерес на истината, е точно така.

България, твърдя го сериозно, е страна на неограничените възможности да правиш бизнес, ако положиш максималните усилия и съобразителност къде, с кого и как да правиш това. Нито една друга държава в Европа не предлага: толкова много свободни ниши за бизнес; толкова ниски данъци; толкова много бизнес организации, които се опитват да убедят което и да е правителство, че искат да правят почтен бизнес с добри печалби.

Отношението на правителството към бизнеса със сигурност ще реши неговото бъдеще, а не улицата и протестите.

Времето не е чак толкова много и докато българският бизнес се опитва да се учи да "свири на пиано" в новите условия, то не го обвинявайте за фалшивите звуци. С правителството не само играем в един отбор, но и и свирим в един оркестър.

Там вече първата цигулка е тяхна.

Препечатано от БГНЕС