Магията на ракията

За днешния човек, особено тук на Балканите, ракията е тържество за сетивата с добре подбрано мезе. Една от версиите за нейното възникване обаче е, че древен алхимик е допуснал технологична грешка докато се е опитвал да произведе някое лекарство и получил резултат, сходен на това, което днес наричаме ракия. Това заяви инж. Николай Бакалов по време на Балканския фестивал на ракията, който се провежда в НДК, предаде "Дневник".

"Най-добрите неща на този свят се получават случайно", подкрепи тезата си той.

Експертът разказа, че процесът на дестилация води началото си от Египет и Китай като най-старите писмени източници по въпроса са отпреди 5 хил. години. Смята се обаче, че и преди това алхимици са използвали процеса, за да произвеждат парфюми, лекарства от различни билки и др. Тяхната професия впрочем е била обвита в тайна и едва през 13 век алхимикът Алберт Велики повдига леко завесата на този занаят.

По нашите земи обаче далеч преди това – около 6 век дестилацията е позната през опита на арабите. В Преслав и Перперикон са открити керамични дестилерии. Ракията, произвеждана у нас, влиза в историческите анали и от официални доклади. Като например този на на главнокомандващия обсадата на Сердика Лала Шехин. Той видял доста зор и в писмо до султана пише, че градът е добре запасен с храна и вода, а защитниците му се жизнерадностни, весели и самоотвержени и пият нещо, което се нарича ракия.

Свидетелства има и за това, че монасите в Троянския манастир още през 13 век правят сливова ракия като е възможно тя да се е използвала за някои религиозни ритуали.

По време на турското робство производството на ракия по българските земи расте значително като дори има султански фермани, които на практика разрешават това производство. В периода на социализма наличните данни сочат, че също са се произвеждали доста големи количества като за такава малка страна – по 20 млн. л годишно от държавата и още 10 млн. л – от кооперативите и домакинствата.

Смята се, че думата на български идва от турската "ракъ", която пък идва от арабската дума "арак", която означава...пот. Защото денят се къпе в пот докато се раждат и зреят плодовете, от които се произвежда ракията.