Лошите и добрите новини за България

При откриването в Деветата среща на медиите живеещата в Холандия Даниела Горчева посрещна министъра на културата с реферска свирка и с вик „Оставка!”.

Очевидно на издателката на списанието „Диалог” й е чужда не само журналистическата, но и елементарната човешка етика. Впрочем в нейните политически, исторически, литературни и културни писания диалогът напълно отсъства – там царят безапелационните отсъждания на пристрастната авторка. Вероятно никой не си е направил труда да обясни на жената учебникарската истина, че „журналистиката не представя само една гледна точка; тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно като по този начин оставя читателя, зрителя или слушателя сами да избират правилното и истинното становище”.

Часове по-късно в Брюксел се състоя Ден на добрата новина от България – инициатива на националното движение „България си ти” под координацията на Бриджит Чарнота, бивш ръководител на екипа за България в дирекция „Разширяване” на Европейската комисия до присъединяването на нашата страна към ЕС през 2007 година.

...Както е известно новината заема първо място сред информационните журналистически жанрове. Тя отговаря на въпросите „кой, кога, къде, какво, защо” и „изпълнява функциите на индиректен коментар, защото селекционира фактите вътре в самия текст”. И още един цитат от началните лекции: „Позицията на журналиста и редакцията се изразява в подбора на фактите и начина им на изложение. Всеки вестник създава своя „политика на новините”. Решава се кои новини да се публикуват и кои не. Силата на вестника не е в това, което казва, а в онова, което премълчава”.

...Чуждестранните медии подминаха както поведението на българката от Холандия (наблюдавайки какво става у нас, може би са сметнали, че то си е в реда на българските практики), така и Деня в Брюксел (сам по себе си той наистина не е „важно и обществено значимо събитие” – потвърдиха го думите на българския посланик в Белгия).

За сметка на това The Wall Street Journal, EFE, Reuters и редица други авторитетни издания и агенции информираха за намерението на правителството да издигне 30-километрова телена ограда по границата с Турция в Странджа - край Елхово, която би следвало да спре притока на нелегални бежанци. (Не е много ясно как ще стане това като се виждат ефектите в САЩ, Израел и Испания, чиито далеч по сериозни стени и препятствия не спират незаконното проникване на техните територии).

Медиите свързват темата за сирийските бежанци в България с трагедията на малкия италиански остров Лампедуза (6000 жители), където за една седмица загинаха над 400 имигранти; с изгонването от Франция на 15-годишната ученичка Леонарда Дибрани и нейното семейство - само защото са цигани - и откарването им в Косово, въпреки че никой от тях (освен бащата) никога не е бил там (повечето са родени в Италия); с набирането на електорална мощ на ксенофобските, антиимигрантки партии и организации на Стария континент, от Норвегия до Великобритания; въобще с „имиграционната криза в Европа”.

Засега чуждестранните репортери и редактори описват фактите: за положението на бежанците, за липсата на опит и подготовка на българските власти, за протеста на граждани от Казанлък срещу евентуално настаняване на сирийци в тяхната община, за поисканата от София помощ от Европейския съюз и т.н.

Разбира се в тяхната „политика на новините” не влязоха изявленията на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която припомни, че през 2013 г. България е получила 15 милиона евро от Европейската комисия за съдействие за охрана по границите, но – каза тя – „очевидно тези средства не са били използвани по предназначение”.

Въпреки всичко, което би могло да се желае от тях, поне по този въпрос повечето чуждестранни медии с основание поставят България в европейски контекст. Това е добрата новина, която издателката на „Диалог” едва ли може да оцени.

За съжаление голяма част от българските медии виждат темата в стил „колкото по-зле, толкова по-добре”. Затова днес, когато се срещнат българи в Мадрид, Берлин, Лондон, Рим и други европейски градове и села, първата им тема за разговор са „сирийците” – досущ като във форумите на социалните мрежи. А завърнали се от родината българи с притеснение се питат: „А сега какво ще стане?”; и отсичат: „Тези терористи ще ни изядат главата, а нашите политици ги приемат, харчат за тях пари, вместо да го дадат на бедните българи”.

Това е лошата новина, която – за утеха на участниците в брюкселската среща - все още е само на български език. Но Кристалина Георгиева предупреди: „Притеснява ме, че се яхна темата за бежанците по вредящ начин за нашето общество. Една от най-големите лъжи е, че имаме най-много бежанци в България. Да казваме на нашите хора: ние сме най-бедни, ама на нас ни ги натресоха, е да създаваме настроения”.

Думите на един еврокомисар се помнят и рано или късно ще се цитират (с нови факти за политизирането на проблема) и на други езици.

„Ако не преодолеем лошите настроения, обществото да се обедини около това, че имаме проблем, който заедно можем да решим, със сигурност това ще помогне да ни видят като страна-членка, която има капацитета да изпълнява задължения и в Шенген”, каза Георгиева. Дано и тази част от коментара й намери място в чуждестранните медии. Както и думите на Меглена Кунева: „ Не сме готови за бежанците - нямаме обществено съзнание за тях, не можем да усвоим парите, които ни се дават за това. Никаква мисъл няма, че освен изграждането на бараки има и други проблеми - образование, здравеопазване и др.”.

...Лошите и добрите новини се борят в съзнанието на българина. Днес предимството е на страната на старата цинична издателска сентенция „Лошата новина е добра новина”.

С изключение на читателите на местните издания на български език кой научи за състоялото се на 5 октомври т.г. в българското училище в Чикаго „Джон Атанасов” тържествено честване на 110-годишнината от рождението на патрона на школото - без неговата гениална идея за автоматичната цифрова електронноизчислителна машина и конструирането на първия компютър, днес светът щеше да бъде друг?

Узнаха ли хората за голямата изложба в Лондон на Нели Димитрова, за експозицията на Атанас Гаджев в българското посолство в Мадрид, посветена на 1150-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий, за многолюдното представяне на новата поетична книга на Адриана Давидова в мадридския дворец „Лонгория”, за всеотдайната русенска адвокатка в САЩ Цветелина Бойновска и за още стотици прояви на българския дух по света?

За съжаление, не. А би трябвало.