Днес е Петльовден!

Православната църква празнува днес Сретение Господне, а народната памет отбелязва по стар стил още един празник - т.нар. Петльовден.

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н.ст.) или на 20 януари (според старото летоброене).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Съществува обичай, според който на този ден момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си.

С кръвта му се прави кръстен знак на входа на дома, а главата се забучва на видно място до вратата.

Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.

Закланият петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.

Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му. Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве.

Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно.

Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити живи и здрави.

Според преданията Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, вземането на малки момчета.

Една легенда разказва как смела еркечанка (с. Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканили, че ако не го предаде, ще го убият.

Тогава жената заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред.

Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.