Анкара провокира

Тези дни два турски електронни вестника на английски език - World Bulletin и Today´s Zaman – публикуваха шокиращо „съобщение” на турската информационна агенция Cihan.

Под заглавие „България забранява на испански професор (да влезе в страната), защото защитава отоманците” медиите „уточняват”: „Испанският професор Miguel Ángel de Bunes Ibarra, специалист по отоманската история, каза, че българското правителство е издало забрана за него да влиза в тяхната страната на основата на това, че той защитава отоманците”.

По нататък: „В разговор с информационната агенция Cihan Ibarra заяви, че националистическата омраза към отоманците, възникнала на Балканите през последния период на Отоманската империя, продължава и досега”.

Следва цитат: „След възникването на балканския национализъм отоманската култура беше разрушена. Балканските националисти са обезпокоени от присъствието на отоманците и турците. Те се опитаха да разрушат джамии, мостове и отомански архиви, останали при тях от империята, която според тях е опропастила културата им”.

Подобни твърдения – особено това, че правителството забранило на един испански учен да влиза в България – звучат абсурдно. Именно поради това novinite.bg разговаря с г-н Miguel Ángel de Bunes Ibarra.

Miguel Ángel de Bunes Ibarra работи в Института по история към Висшия съвет по научни изследвания (испанският еквивалент на БАН). Неговата специалност е Османската империя през XVI век. Думата е за зенита на империята, за 46-годишното управление на десетия османски султан Сюлейман Великолепни, наричан още Сюлейман Законодателя, военен гений, полиглот, поет, златар, покровител на културата, изкуствата, литературата, архитектурата, който лично провежда законодателни промени, свързани с обществото, образованието, данъците и наказателното право; неговите закони формират империята за векове напред. (Барелеф на Сюлейман украсява интериора на Камарата на представителите на САЩ, бидейки сред двадесет и тримата известни законотворци в световната история, чествани по този начин).

Могат ли такива кощунствени думи към България да излязат от устата на учен, който се занимава с толкова богат на съдържание исторически период?

„В никакъв случай. Това е пълна фалшификация. След като научих за публикацията веднага изпратих писмо до българския посланик в Мадрид, в което посочих абсурдността на тази измислица. Аз, като османист, имам аспиранти от България, Сърбия, Турция и за нищо на света не бих могъл да изрека подобни глупости. Поисках от агенцията Cihan да публикува опровержение, но едва ли ще го направи.”

Кой има интерес да замесва името на испанския учен в подобна пропагандистка манипулация?

„За съжаление това са представители на най-националистическите ислямистки кръгове от турското общество, които се опитват да прекрояват съвременната история, да възвърнат старото величие на Отоманската империя, използвайки всякакви, включително дълбоко непочтени методи.”

...Това, че един турски министър иска „да ликвидира” българската конкуренция в тежкотоварния международен сухопътен транспорт (каза го в пряк текст по време на посещението си в Гърция) може да се разбере – всеки се бори за пазари и за защита на националните си икономически интереси.

Но да се приписват на авторитетен учен пропагандистки клишета, извадени от архивите на 50-те и 60-те години на миналия век, звучи невероятно за страна, която претендира да бъде модерна, иска да влезе в Европейския съюз, стреми се да бъде решаващ фактор на Балканите, Близкия и Средния изток, та даже да стане изразител на всички мюсюлмани по света.

Така или иначе фактът е налице. Изглежда, че диагнозата на г-н Miguel Ángel de Bunes Ibarra за интересите, които стоят зад фалшификациите на трите медии (агенцията и двата вестника), е точна.

Как би следвало да реагират съответните български институции?

Традиционният начин е случаят да се подмине с мълчание – „Кучетата си лаят, керванът си върви”. Проблемът е в това, че турските кръгове, за които споменава испанецът, ще оценят мълчанието като слабост и при първа възможност ще повторят атаката с нови, недостойни за съвременния свят оръжия (журналистическата фалшификация е престъпление), а това би довело до ескалация на лъжите.

Друг вариант е български специалисти да разговарят подробно с г-н Miguel Ángel de Bunes Ibarra и да се даде широка гласност на неговите действителни научни възгледи; да се извади на бял свят днешното измерение на „балканския национализъм” и остатъците от Османската империя и да се даде възможност на българската общественост да схване същността на агресивната пропагандистка експанзия на Турция.

Вероятно има и други пътища за решаването на задачата. Единственият, който не би следвало да се поема, е да се омаловажи подобна провокация, тъй като тя е част от добре обмислена стратегия на турската власт и нейните вдъхновители.

Анкара провокира. Военните биха казали, че публикацията на агенция Cihan в World Bulletin и Today´s Zaman е своеобразно „разузнаване с бой”. Би следвало да бъдем подготвени за истинската битка – независимо от съюзническите ни ангажименти в рамките на НАТО.

Отгоре на всичко имаме и нов аргумент: току-що взетото решение от Европейския парламент за изграждането на Евросур - система за подобряване на управлението на външните граници на ЕС чрез засилване на обмена на информация между европейските страни и граничната агенция Фронтекс – обхваща от 2 декември 2013 г. България, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Финландия.

Т.е., няма да сме сами в тази война на нерви. Би следвало да издържим и винаги да разобличаваме провокациите. Само по този начин ще бъдем уважавани като държава и нация.