Интервю с д-р Росен Тушев – завеждащ Хирургичното отделение в МБАЛ „Вита”

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ХЕМОРОИДАЛНАТА БОЛЕСТ?

Д-р Тушев, какво представляват хемороидите и как се появяват те?

Хемороидите представляват разширения на кръвоносните съдове в крайната част на дебелото черво (ректума) и ануса и по-специално на т. нар. кавернозни тела (разположени на прехода между артериалните и венозни съдове).

Хемороидите са много често срещани в индустриалните държави. Въпреки това, малък брой хора търсят медицинска помощ. Установено е, че само 10 до 20% от пациентите са преминали оперативна намеса.

Причините за хемороиди включват генетична предразположеност (слабост на съединителната тъкан). Запекът, хроничната диария, неправилните тоалетни навици (твърде дълго заседяване, четене) или прекомерно травмиране с тоалетна хартия, стискане (потискане на позивите за дефекация) и бедната на баластни вещества храна също допринасят за развиването на хемороиди.

Недостатъчната хидратация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количество диуретични течности като кафе и др.) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите. Застоялият начин на живот също се явява предразполагащ фактор поради стазата и нарушената циркулация в областта.

Кои са най-често срещаните симптоми?

В началото болните се оплакват от сърбеж, тежест и неприятно усещане в ануса. Главните симптоми, които се проявяват са:

•Кръвотечение - наблюдава се по време и след дефекация. Кръвта е яркочервена, изтича на капки или струя, но е без съсиреци и примеси на слуз. Може да се развие анемия. Кървят винаги вътрешните и много рядко външните хемороиди след усложнения. Кръвта не е смесена с изпражненията, а ги покрива отгоре.

•Пролабиране на хемороидалните възли - така се означава излизането на вътрешните хемороиди през ануса в резултат на тяхното нарастване и под влияние на усилие и напън при дефекация и физическа работа. В началото хемороидалните възли се връщат спонтанно, по-късно е необходимо болните да ги прибират с ръка, а в по-напредналите стадии пролабирането обикновено е постоянно.

•Болка - характерна е за външните хемороиди, обикновено е непостоянна, провокира се от травмирането на хемороидалните възли или тяхното тромбозиране.

До какви усложнения водят хемороидите?

Основните усложнения в резултат на хемороиди са тромбоза на хемороидалния възел, придружена от силна болка, понякога довеждаща до обща отпадналост и кръвотечение от хемороидалните възли. В тези случаи е необходима незабавна лекарска намеса.

Какви са методите за справяне хемороидалната болест?

В зависимост от стадия на развитие на хемороидите, методите са различни. На първо място препоръчваме да се спазва хигиенно-диетичен режим. Това означава да се избягват пикантни, силно подправени храни и алкохол. Подходящо е да се консумират предимно свежи плодове и зеленчуци, повече течности. Спазването на добра лична хигиена и всекидневеният тоалет с измиване с хладка вода на аналната област след дефекация е от съществено значение.

Съществуват медикаменти под редица форми, които също спомагат за потискане на симптомите и облекчаване на болката от възпалените хемороиди.

Най-ефективният метод за справяне с проблема, обаче, си остава операцията. Класическите оперативни методи се базират на един основен принцип - намаляване на кръвния ток към аноракталния пръстен и отстраняване на излишната хемороидална тъкан. Свързани са с продължителен следоперативен период, по-силна следоперативна болка, чести рецидиви и усложнения.

В днешно време съществуват редица миниинвазивни оперативни методи, които са доста по-щадящи за пациента. Сред тях е и ултразвуковото лигиране на хемороидалните артерии – метод, който от няколко месеца вече прилагаме успешно в МБАЛ „Вита”.

Д-р Тушев, какви са предимствата на ултразвуково лигиране на хемороидалните артерии пред останалите методи?

Ултразвуковото лигиране на хемороидални артерии е нов, минимално инвазивен подход за премахване на хемороиди, който не налага обща анестезия. Подходът избягва много от проблемите, свързани с алтернативните методи, като например необходимостта от рязане и дългия период на възстановяване. В болница „Вита” разполагаме с най-усъвършенствания апарат за тази процедура - системата HAL-RAR, произведена от AMI (Agency for Medical Inovations)

Операцията се извършва с помощта на миниатюрен ултразвуков доплер, който локализира всички артерии, снабдяващи с кръв хемороидите, минаващи от ректума под лигавицата на червото. И тук бих искал да отбележа предимството на HAL-RAR метода, с който работим ние във „Вита”, пред останалите методи за ултразвуково артериално лигиране. Това, което го прави наистина съвършен, е фактът, че освен локализирането на артерията, апаратът показва и дълбочината на кръвоносния съд, което осигурява максимална прецизност на процедурата. Устройството също така разполага с малък прозорец, който позволява да бъде поставен шев около артерията и по този начин да се прекъсне кръвоснабдяването в тази зона. В хода на процедурата всички артерии биват локализирани и завързани. През следващите няколко дни и седмици хемороидите се смаляват до пълното им изчезване, а симптомите отшумяват.

Тъй като шевът се поставя не в ануса, а в крайната част на ректума, където на практика няма нервни окончания, предизвикващи усещане за болка, процедурата е почти безболезнена, което не налага обща анестезия. Тъй като всички кръвоносни съдове на хемороидите се локализират много точно по време на операцията, методът се явява по-успешен от склерозирането. Когато кръвоносните съдове са правилно лигирани, а не просто вързани с ластик, те няма как да се отделят, което води до по-добър ефект и много по-малък риск от кървене след процедурата.

Повечето пациенти се връщат на работа до 24-48 часа след манипулацията със съвсем лек дискомфорт, който, ако има такъв, представлява не повече от една слаба пулсация в ректума.

Практиката ми в хирургичното отделение на болница „Вита” показва, че методът е приложим във всички стадии на хемороидалната болест, като е особено подходящ за пациенти във втори и трети стадий и някои прецизирани случаи в четвърти стадий на заболяването. Щадящ е, не изисква пълна анестезия и се понася много добре.