Петър Кънев: Финансовите резултати от полугодието са по-лоши от очакваното

Имате ли отчета на МФ за полугодието - резултатите са по-лоши от очакваното, обърна се днес депутатът от КБ Петър Кънев от парламентарната трибуна към Светлана Ангелова от ПГ на ГЕРБ и цитира някои от тези данни.

Това стана в началото на заседанието тази сутрин в Народното събрание при дебатите около актуализацията на бюджета за тази година, предложена от правителството, предаде БГНЕС. Светлана Ангелова изрази преди него от парламентарната трибуна несъгласие с поемането на нов дълг от 1 млрд. лв., както и с намаляването на приходите с 207 млн. лв. Тя обвини управляващите в безсилие и двуличие.

От ГЕРБ предлагат разходната част да бъде завишена със 150 млн. лв., които да бъдат използвани "за българските граждани". Ангелова заяви, че допълнително по време на дебата ще разяснят за какви социални цели ще отидат тези средства. Мимоходом Кънев спомена за наследството на бившия финансов министър, наречен от него "класикът от Уолстрийт" , но обеща да не спекулира с тази тема. Той порица поведението на ръководителя на митниците Ваньо Танов и изрази съмнение в неговата почтеност да излиза в отпуски и да не подава оставка.

За него се застъпи депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев, който информира за тежкото здравословно състояние на Танов. Новият дълг може да бъде в много по-ограничени размери, посочи от трибуната народният представител от ГЕРБ Владислав Горанов.

Предлаганата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ще бъде осъществена при запазване на финансовата и фискалната стабилност на държавата, заяви в началото на заседанието председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който запозна депутатите с доклада на комисията. Той се спря подробно на цифрите и аргументира предложенията на правителството.

От началото на 2013 г. изпълнението на основните макроикономически индикатори протича по-песимистично спрямо прогнозите, се констатира в доклада. Икономическият растеж през първото тримесечие на годината е останал слаб, като освен неблагоприятните ефекти от влошената външна среда са започнали да се проявяват и ефекти от нестабилна вътрешна среда.

Вътрешното потребление остава свито, което е сред основните причини за ревизираната надолу макроикономическа прогноза за настоящата година. Отчетните данни за последното тримесечие на 2012 г. показват спад при крайното потребление и инвестициите в основен капитал в реално изражение, затова в ревизираната прогноза за 2013 г. на Министерството на финансите се очаква по-бавно възстановяване на вътрешното търсене през първата половина на годината.

Повишената икономическа несигурност в началото на настоящата година в България и Европа като цяло, също се очаква да окаже негативно влияние върху инвестиционната активност в страната. Тенденцията към забавяне растежа на вътрешното търсене се отразява негативно върху вноса, което води до намаляване на постъпленията от данък върху добавената стойност от внос.

От друга страна, наблюдаваните темпове на нарастване на износа в края на 2012 г. и в началото на 2013 г. могат да доведат до по-бързо от очакваното възстановяване на износа през 2013 г. и съответно до нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите.

По-слабото вътрешно търсене и нарастването на износа, който бе основен двигател на растежа през първото тримесечие на 2013 г., не позволяват на приходите от косвени данъци, които са гръбнака на данъчните приходи в бюджета, да нарастват бързо. С актуализираните прогнози за 2013 г. се предвижда ръст на икономиката от около 1 %, който е по-песимистичен сценарий от заложения растеж от 1,9 % в макрорамката към Бюджет 2013.

Това е свързано с рискове за изпълнението на приходната част на бюджета, което налага преглед и оценка на фискалните цели. Изпълнението на държавния бюджет очертава редица структурни проблеми, които водят до задълбочаване на съществуващите дисбаланси в ключови системи на икономиката. Превръщането на бюджетното салдо в основна цел и подчиняването на всички системи за постигането му водят до липсата на гъвкавост в секторите, което затруднява работата на системите и води до липса на оперативна възможност за разплащане на задълженията и до потискане на растежа.

Изготвените от приходните администрации оценки за очакваното изпълнение на данъчните приходи на годишна база очертават изоставане спрямо планираните за 2013 г. параметри. В контекста на потенциалните рискове за фискалната позиция правителството вече е предприело пакет от спешни мерки за двете приходни администрации с цел намаляване на негативните ефекти върху бюджетните приходи от ниската събираемост и от съществуващите порочни практики по линия на контрабандата и размера на сивата икономика.

На базата на предприетите мерки със законопроекта се предлагат следните за изменения и допълнения в Закона за държавния бюджет за 2013 г.: Със закона са предвидени да постъпят приходи в размер на 18 403,6 млн.лв., а със законопроекта се предлагат 18 196,2 млн. лв. или по-малко с 207,4 млн. лв. Това намаление на приходите е резултат от намаление на данъчните приходи с 555.0 млн. лв. и увеличение на неданъчните приходи с 347.6 млн. лв.

Намалението на данъчни приходи със 555.0 млн. лв. е резултат от очаквано неизпълнение на: корпоративния данък със 13.4 млн. лв.; данъците върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица със 14.3 млн. лв.; данък върху доходите на физическите лица със 50.0 млн. лв.; данък върху добавената стойност 229.2 млн. лв.; акцизи със 195.0 млн. лв. и други данъци със 53.1 млн. лв.

Очаква се данъкът върху застрахователните премии и митата и митническите такси да се изпълнят така, както за предвидени в закона за държавния бюджет за 2013 г. съответно на 28.1 млн. лв. и на 120.0 млн. лв. Преизпълнението на неданъчните приходи със 347.6 млн. лв. се очаква да постъпят от: приходи и доходи от собственост - 82.8 млн. лв. и от други неданъчни приходи - 264.8 млн. лв. Предвижда се приходите от държавните такси и от глоби, санкции и наказателни лихви да се изпълнят до размера им предвиден в закона съответно -709.0 млн. лв. и 94.0 млн. лв.

В актуализираните разчети на неданъчните приходи са заложени по-високи постъпления спрямо планираните със ЗДБРБ за 2013 г. от "приходи и доходи от собственост", като в нетното увеличение това са основно приходи от дивиденти за държавата от държавни предприятия и в "други неданъчни приходи" – основно от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело и приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

Помощите, даренията и другите безвъзмездно получени суми се предлагат на сума 44.2 млн. лв. толкова, колкото е одобрена и със закона. Със законопроекта се предлага бюджетните кредити за общи разходи да се увеличат до 19 492,2 млн.лв. (по закона са 19 206.2) или в повече с 286,0 млн.лв.

Това общо увеличение на бюджетните кредити е изцяло за увеличение на бюджетния кредит за резерв за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, който разход със закона е одобрен да сума 49.5 млн. лв., а със законопроекта се предлага да се увеличи на 335.5 млн. лв.

В резерва за непредвидени и неотложни разходи, в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки е заложен ресурс в общ размер 286 млн. лв. за разходи, както следва:за разплащане на задължения към бизнеса - сума в размер на 160,4 млн. лв., натрупани основно в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Предвидени са също така и допълнителни средства за инвестиции по бюджета на Министерството на здравеопазването и средства за земеделските производители; За обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи сума в размер от 40 млн. лв.; За облекчаване на тежестта върху потребителите при изкупуване от тях на електрическа енергия по преференциални цени по Закона за енергията от възобновяеми източници, което ще бъде за сметка на приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

Затова в актуализираната рамка е включена оценка за приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове в размер на 85,6 млн. лв. и ресурс за разходи до размера на постъпилите приходи за 2013 г. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. За по-ефективно и целесъобразно използване на разходите трябва да се осигури гъвкавост и буфери, които да могат да посрещнат натиска от очертаващото се неизпълнение на приходите и създаване на условия за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството, насочени към растеж и подобряване на бизнес средата, сред които са и мерките за разплащане на задълженията към бизнеса, за намаляване на административната тежест, подобряване на концесионната дейност и др.

Свиването на колективното потребление би оказало негативно влияние върху крехкия растеж и може да тласне икономиката отново в рецесия. Бюджетния кредит за трансфери и вноска в общия бюджет на Европейския съюз се запазва в размерите, одобрени със Закона за държавния бюджет за 2013 г. съответно 10 099.0 млн. лв. и 908.2 млн. лв. Със закона е одобрено отрицателно бюджетно салдо в размер на 806,2 млн.лв., а със законопроекта се предлага увеличение на одобреното отрицателно бюджетно салдо в размер до 1 296.0 млн. лв.

Увеличението на дефицита е в размер на 493.4 млн. лв.(0.6 % от прогнозния БВП), с което се променя бюджетната позиция до дефицит от 2.0 % от прогнозния БВП. Този нов размер на дефицит(2%) остава в рамките на регламентирания с чл. 20, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет лимит от 2.0% от БВП и спазва критериите от Маастрихт. Във връзка с предлаганото увеличаване на дефицита се поражда необходимост от промяна в лимита за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. Заложеният в ЗДБРБ за 2013 г. ограничител по дълга не предоставя възможност за прилагането на гъвкав подход по отношение на използването на нови емисии дълг, тъй като през февруари 2013 г. извънредно са емитирани 6-месечни държавни ценни книжа на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв.

Книжата са пласирани в значим за мащабите на местния пазар размер, посредством който са осигурени средства за извършване на плащанията към земеделските производители. Въпреки, че емисията падежира в рамките на 2013 г. през месец август, тя на практика елиминира всякакви възможности за гъвкавост при финансиране нуждите на бюджета, изчерпвайки одобрения лимит.

От друга страна, съществува необходимост от осигуряване на буфер във фискалния резерв, който да минимализира евентуални ликвидни рискове. Посочените обстоятелства водят до необходимостта от обезпечаване на допълнително дългово финансиране посредством използването на оптимална комбинация от дългови инструменти в размер до 1,0 млрд. лв. Това, обаче, няма да окаже влияние върху регламентираното в § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2013 г. ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на годината от 14,6 млрд. лв.

Увеличава се максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г. с един милиард лева. Дебатите в пленарна зала около актуализацията на Бюджет 2013 продължават.