199455 статии       |       400 интервюта       |       1526 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.62188| EUR 1.95583| GBP 2.253|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

„Евронюз“: Кои са българските протестиращи

9 юли 2013, вторник / 14:40; Коментари: 0
Send to Kindle
„Евронюз“: Кои са българските протестиращи
След демократичните промени през 1989 г. животът в България стана твърде тежък, което обяснява протестите, белязали 2013 г. и накарали хиляди хора да продължават да протестират срещу правителството дни наред, пише българската журналистка Мария Спирова.

След демократичните промени през 1989 г. животът в България стана твърде тежък, което обяснява протестите, белязали 2013 г. и накарали хиляди хора да продължават да протестират срещу правителството дни наред, пише българската журналистка Мария Спирова в статия в сайта на телевизия „Евронюз“, цитирана от БТА.

Протестиращите, обсаждащи сега парламента с искане за оставка на правителството, са от поколението, което около 1989 г. е било в началното училище и е израсло в общество на конфронтиращи се ценности и на трайна несигурност. Те обаче са част и от поколение, което има достъп до повече информация, възможности да пътува и да прави сравнения, и контрастът, който откриват между действителността в България и в останалите европейски страни, е огромен, отбелязва авторката.

Хората се умориха да живеят в безвремие. Досега 30-40-годишните българи мълчаха, заети с градене на кариера и с грижи за семейството си в среда на свиваща се икономика и растящо беззаконие и връзкарство, или планирайки емиграция. Сега обаче те излязоха масово на улицата, заявявайки за първи път гражданската си воля.

Протестиращите пред парламента чувстват, че младостта, мечтите и надеждите им са излъгани - след близо четвъртвековен преход в живота им не са настъпили значителни промени. Докато през 90-те години Западът вероятно имаше желание да помогне на България, сега страната се смята за голяма напаст, озадачаващ пасив в периферията на Европейския съюз.

Демонстрантите, които участваха в бдения в студените ноемврийски нощи на 89-та година, скандирайки „Времената се променят! Времето е наше!“, чувстваха, че светът ги гледа. Светът беше с тях, Желязната завеса изчезваше, някой им се притичаше на помощ. Това, в крайна сметка, се оказа илюзия, но тя ги крепеше.

Днес децата на същите онези протестиращи упорито искат оставката на поредното морално банкрутирало правителство, стоят в горещите юлски нощи на същите жълти павета, пред същата сграда на парламента, но сега вече знаят, че времената не са се променили и че са сами, заключава журналистката.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: