Провали се продажбата на гръцката газова компания DEPA

"Газпром" се отказа от покупката на гръцката национална газова компания DEPA и не направи обвързващо предложение. Конкурсът се провали, тъй като само една компания направи такова предложение - азербайджанската нефтогазова държавна фирма SOCAR. Новината съобщи руската преса, като цитира гръцкото издание Euro2day.

Конкурсът за продажбата на DEPA започна преди повече от година, а в четвъртък гръцката Агенция за приватизация HRADF трябва да обяви резултатите. Гърция приватизира DEPA заедно с дъщерната и компания - оператор на газопреносната система Hellenic Gas Transmission System Operator S.A. (DESFA), чрез която владее националната газопреносна система.

Двете компании влизат в единен газов холдинг. Гръцката държава владее пряко 65% от акциите на DEPA, а 35% са на компанията Hellenic Petroleum, в която държавата държи 35%. Правителството и Hellenic Petroleum се бяха договорили за съвместна продажба на акциите. На инвеститорите се предлага да придобият активите общо или на части. В първия случай купувачът ще получи 100% от акциите на интегрирания холдинг с условието 34% от DESFA да бъдат върнати на държавата веднага след сделката. Според втората схема делът на държавата в DEPA ще бъде продаден отделно от дела в DESFA, но и в този случай държавата ще си запази 34% в оператора на газопреносната система.

DEPA е един от най-привлекателните активи в гръцкия приватизационен пакет. По-рано се съобщаваше, че HRADF смята да продаде компанията за 1,5 млрд евро. През януари имаше съобщения, че "Газпром" е готов да плати 1,9 млрд евро, при това само за DEPA, тъй като Третият енергиен пакет на ЕС изисква доставчиците и разпределителите на газ да бъдат разделени.

До конкурса бяха допуснати руската "Синтерз", азърбайджанската SOCAR, алжирската Sonatrach, израелската Israel Corp., италианските Eni и Edison, испанските Enagas S.A. и Gas Natural SDG, японската Mitsui, холандската Vopak, чешкият фонд RPF, и две компании от Гърция — M&M и GEK Terna. На финала в търга останаха само "Газпром", M & M и SOCAR.

Според някои експерти провалът на търга се дължи на факта, че продавачът иска къпувачът да внесе залог в размер на 10% от общата сума, която предлага. Ако обаче ЕС не одобри сделката, няма гаранции, че залогът ще бъде върнат.
Според други "Газпром" е знаел, че един от конкурентите — M & M — възнамерява да се откаже от търга. M&M Gas е била готова да заплати само 550 млн евро. А когато конкуренцията вече е зад борда, "Газпром" има шансове да се договори за доста по-ниска сума от първоначалните 1,9 млрд. евро.