Стотици изпратиха Чочо Попйорданов в последния му път

Стотици приятели и колеги дойдоха в Народния театър „Иван Вазов“ в София, за да поднесат за последно цвете пред големия български талант, актьора Петър Попйорданов - Чочо, който ни напусна навръх Великден, предаде БГНЕС.

Пространството пред театъра се оказа малко, за да побере всички, които искаха да се сбогуват с Чочо.

„В последно време Чочо идваше рано сутрин да говорим. Той много искаше да излезе от образа на красивия театрален и филмов герой, много искаше да изиграе драматична роля и умувахме за пиеси, които са предимно на скандинавски автори, където трагедията и драматизмът са много силни. Както понякога се случва в живота, той изигра най-трагичната роля, която може да изиграе един артист, отиде си без време“, разказа директорът на Народния театър Павел Васев.

„Чочо беше един слънчев човек. Ролята му на Македонски в „Хъшове“ беше единение между неговата личност и сценичния герой. Тази роля според мен го определяше най-точно. Той има много добри роли, не са една, не са две, но наистина имаше едно сливане между характера, който носеше у себе си, и онова, което дава драматургията на Иван Вазов в ролята на Македонски. Един хъш си отиде“, допълни Павел Васев.

По ирония на съдбата днес в Народния театър трябваше да се играе „Хъшове“, но по технически причини представлението беше отменено преди Великден. На 24 май трябваше да се играе за 200 пореден път уникалният спектакъл на режисьора Александър Морфов.

„Ще запомня Чочо с това, че беше много нежен, много внимателен, много обичаше майка си. Той, изглежда, много тежко изживя смъртта на майка си и ми е много мъчно за баща му, който е един много фин човек. Чувствителен човек беше, от най-малкото нещо се влияеше“, сподели голямата българска актриса Стоянка Мутафова минути преди да прекрачи прага на Народния театър, за да се сбогува с Чочо Попйорданов.

Припомняме, че актьорът Петър Попйорданов почина навръх Великден – 5 май, след като падна от 2-метрова височина на Боянските гробища. Той беше настанен в Централната реанимация на „Пирогов“ на 4 май следобед с пряка опасност за живота, в кома.

Чочо Попйорданов беше приет в болницата с тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Сърдечната му дейност беше поддържана с медикаменти и беше поставен на командно дишане.

Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов“ той е починал рано сутринта на Великден в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол.

Чочо Попйорданов е роден на 11 юни 1964 г. в София. Той е син на дългогодишния директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ Иван Попйорданов. Актьорът произхожда от родолюбив български род от град Велес. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов-Орце, водача на солунските атентатори.

Чочо завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1989. Неговата специалност е актьорско майсторство. Той е ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев. Чочо Попйорданов играе в театър „София“, Малък градски театър, а от 1994 – в Народния театър „Иван Вазов“. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“ и др.

Чочо Попйорданов се снима и в редица филми. Най-известните са „Вчера“ (1988), „Адио, Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999) и др. На малкия екран е известен с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“.