Наказани до стената... или по-точно до вратата към Шенген

Шенгенската „вихрушка" връхлетя България в момент на силна уязвимост. Или поне в такъв се намира управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов в навечерието на президентските избори.

Като шамар през лицето на Борисов и министри дойде ветото на Холандия и Финландия на българското членство в зоната за свободно и безвизово пътуване в Европа.

И като дете, което току-що е било наказано, правителството започна да тропа с крак и да се инати. Но да не забравяме, че децата обикновено биват наказвани, когато извършат пакост.

Монетата винаги има две страни, макар и едната понякога да е по-износена от другата.

От българска гледна точка имаме пълно право на недоволство. Така чаканото присъединяване към Шенгенското пространство сега е заплашено да бъде отложено за незнайно неопределен период от време.

През последните дни управляващите в София се надпреварваха един през друг да повтарят, че България е изпълнила всички технически изисквания по споразумението за членство. Но дали наистина сме готови за тази стъпка?

Лицемерно е да се преструваме, че членството в Шенген е само техническа формалност. И обществото, и управляващите са наясно, че що се отнася до какъвто и да било тип международни отношения, политическите интереси винаги са стоели на първо място.

Въпросът тук е дали ветото на Холандия и Финландия за членството ни в Шенгенската зона е основателно или е породено от скрити мотиви.

Смятани ли сме за „второ качество" хора, както се изказа външният министър Николай Младенов? Или наистина страната ни все още не е постигнала необходимото и евентуалното и присъединяване би довело до негативни последствия, сред които и застрашаване на сигурността в рамките на ЕС?

Управляващите упорито преповтарят изтъркания аргумент, че „сме изпълнили всички технически изисквания" за членство. В същото време обаче премълчават всеизвестния факт, че страната ни все още има големи проблеми в областта на правосъдието и организираната престъпност (който е и основният аргумент на Холандия и Финландия да блокират кандидатурата ни).

И макар Холандия и Финландия да попречиха на присъединяването ни към Шенген, заради свои вътрешни подбуди, с ответната си реакция ние показахме, че не сме достатъчно узрели за какъвто е да било международен дебат.

Удрянето по масата и своеобразните „ултиматуми" към еврочленките само доказаха колко недорасли са българските политици.

Те по принцип тихо и кротко си седят и мълаливо наблюдават как в Европа се взимат решения, касаещи и нашата страна. А в момента, в който трябваше да се подходи възможно най-обмислено и дипломатично, те крещяха и размахваха заплашително пръст. Което само още веднъж показа колко са безпомощни всъщност. И естествено, имаше обратният ефект.

Действията им бяха почти толкова безсмислени колкото спирането на камиони с холандски лалета на румънската граница.

Така че след „тежката присъда" на Съвета на ЕС на вътрешните министри, нека управляващите в България помислят над въпроса: Как се стигна дотук?

Защото подобни решения като това да наложиш вето на една държава не са случайни и не се взимат от днес за утре. Те са обмислени, планирани и имат своите предпоставки.

Толкова дълго управляващите в София се преструваха, че не забелязват предупредителните знаци – безбройните отлагания и увъртания на другите страни-членки, и замазваха очите на обществото с това колко добре се справя България на международната сцена. Едва ли не всички врати пред нас бяха отворени.

Но вратите все още са затворени. И ключът няма да се завърти в правилната посока, докато не покажем зряло отношение към проблема. Вместо да „заплашваме" и размахваме юмруци, по-добре да се подготвим за един дълъг и тежък дебат. В него трябва да се покажем като сериозни опоненти, които най-аргументирано защитават своята теза и права, като граждани на Европейската общност.

И междувременно можем да насочим една част от усилията си към подобряване на ситуацията с организираната престъпност и правосъдието ни. Защото, не на шега, те наистина са сред най-големите пречки за бъдещото положително развитие на България и за пълноправното и функциониране като член на ЕС, и един ден на Шенген ... да се надяваме.