България се сбогува с Леда Милева

Ние сме били заедно почти през целия си живот и аз като че ли едва сега започвам да разбирам цената й, каза Валери Петров. 

„Тя беше изумителна и като поет, и като общественик... Едно поколение си отива. Един много ценен човек“, почти прошепна натъженият поет, предаде БГНЕС.

Той беше сред стотиците българи, дошли да се поклонят пред паметта на Леда Милева в студения зимен ден.

„За Леда Милева неизбежно винаги сме мислили като за дъщерята на Гео Милев, но тя разви това, което именитият й баща е за българската култура – комплексния литератор, комплексния човек на културата“, заяви литераторът проф. Михаил Неделчев.

Във фойаето на зала „София“, където бе поклонението, звучаха американски госпъли, любимата й музика още от времето на обучението й в Американския колеж. И тя като великия си родител има изключителен принос за популяризиране не само на англоезчната литература в България.

Леда Милева почина на 5 февруари – денят, в който трябваше да навърши 93 години.

Тя е дъщеря на поета Гео Милев. Родена е през 1920 година. Получава средно образование в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик – постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж. От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Леда Милева е дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото Велико народно събрание.

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси. Много от тях са превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните стихове отраснаха поколения български деца - „Работна Мецана“, „Сиводрешко и Бързобежко“, „Зайченцето бяло“. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия. Очаквайте още подробности.

Поклон пред паметта й!