ГЕРБ отхвърлиха преференциалното гласуване

Възможността за преференциален вот отпадна, след като промяната в Изборния кодекс беше приета на второ четене.

Преференциалният вот беше едно от обещанията на ГЕРБ при идването им на власт, което те успяха да въведат преди няколко години при създаването на Изборния кодекс.

Промените бяха приети със 72 гласа „за", 17 „против" и седем въздържали се, предаде БГНЕС.

С това гражданите вече няма да имат възможност да гласуват за точно определен кандидат от листите на партиите и коалициите.

Отпадането на преференцията беше подкрепена единствено от депутатите на ГЕРБ, трима независими депутати и двама от БСП. От „Атака" не гласуваха, а Синята коалиция и мнозинството от БСП се обявиха за оставане на преференциалния вот, информира БТА.

Депутатът от БСП Петър Курумбашев заяви, че преференциите дават възможност на избирателите да разместват листите, с което е уважено мнението и на партийната централа, и на самите избирателите, предаде думите му Информационна агенция „Фокус".

Колегата му Георги Божинов посочи, че предложението е записано между първо и второ четене, няма автор и не е ясно кой носи политическата отговорност за него. Според него преференциалният вот е сърцевината на новата избирателна система.

„Оставяте правото на партийните ръководства да подреждат листите и депутатите да му се подчиняват безпрекословно", коментира Божинов, добавяйки, че решението е голямо връщане назад.

Михаил Михайлов от Синята коалиция пък заяви, че не може да се отмени право на избор, което веднъж е дадено, заради технически проблеми.

„Българският народен представител се страхува да бъде подреждан от гражданите", коментира Михайлов.

Друг депутат на сините Мартин Димитров добави, че някой в ГЕРБ се е уплашил от преференциалното гласуване, тъй като то означава повече демокрация.

Според Димитров, ако хората вземат решенията на изборите, ще има повече гласуващи и „само страхът може да е причина да не им се даде това право".

Депутатът Павел Шопов от „Атака" определи преференциалния вот като недомислие, което е добре да отпадне, защото преференциите позволяват да има раздори в самите партии.

Предложението на ДПС да отпаднат изискванията за избирателите на евроизборите, които да са живели най-малко през последните три месеца в България или друга страна-членка на ЕС, а за местните - най-малко шест месеца също не беше прието.

По време на дебатите Рамадан Аталай попита защо мнозинството отнема възможността на македонските и украинските българи да се чувстват българи и да могат да гласуват за онези, които искат да управляват в страната. Той предложи да се отложи гласуването на този текст в сряда и комисията пак да го обсъди, но идеята му бе отхвърлена.

Юнал Лютфи пък поясни, че принципът за уседналост не е общоевропейска практика и той не може да е причина за лишаването на българските граждани на правото им на глас.

Димитър Лазаров оит ГЕРБ отгвоори, че не е премахнато правото на българските граждани в чужбина да гласуват на президентски и на парламентарни избори и уседналостта не е свързана с тях.

Депутатите решиха още гласуването на избори да продължи да бъде в неделя, като беше отхвърлено предложението на ДПС изборите да се произвеждат в неработен ден.