20 години Фейсбук: сила, влияние, власт

На днешния ден преди 20 години тогава 20-годишният програмист Марк Зукърбърг създава в студентската си квартира в Харвард уебсайт, улесняващ комуникацията между студентите, който се превръща във Фейсбук. Днес Зукърбърг е един от най-богатите хора на планетата и все още държи кормилото на социалната мрежа гигант, която промени човешкото общуване и интернета завинаги. Въпреки че идеята му не е била революционна – такива услуги преди това са предоставяли Myspace и Friendster, само за няколко месеца сайтът се разраства до всички университети от Бръшляновата лига, след което и сред всички останали в САЩ. През 2006 г., когато става достъпен за широката общественост, вече има 10 милиона потребители, а днес са над 3 милиарда.

„Помня първия път, в който чух за Фейсбук. Беше през есента на 2004 г. Приятелите ми от гимназията се бяха прибрали от колежа за Деня на благодарността. Казаха ми, че има нова социална мрежа, дори по-добра от Майспейс, и всички имат профил там. Помня началото на Фейсбук. Щом се присъединих беше вълнуващо, защото можеш да се свързваш с хора извън близкото ти обкръжение, имаш възможността да следиш хората, които харесваш, чувстваш се част от нещо“, разказва американката Лиз Танг.

С течение на времето Фейсбук се промени и стана неразделна част от политическия свят и споделянето на информация и мнения. Социалната мрежа се явява „двигател“ на вълненията на социума. Имаше роли в революции, конфликти и скандали. Един от тях е свързан именно с появата на Фейсбук. Става въпрос за конспирация, че правителството цели масов шпионаж на населението. Всичко започва през 1997 г., когато колега на Гордън Бел – един от архитектите на интернет, иска разрешението му да запази книгите и научните му публикации, свързани с компютърните системи, като ги сканира и качи в интернет. И това дава на Бел идея: „Казах: и защо да не пробваме да видим какво ще е да сканираме всичко в живота и да го качим онлайн?“ Представил е идеята си на „Майкрософт“ и е наел асистент. „И започнахме да сканираме, да сканираме всичко.“ Имейли, срещи, посетени уебсайтове… Гордън дори носел камера на врата си, която през определено време правела снимки, и GPS устройство, което следяло местоположението му. През 2002 г. Гордън и екипът му публикуват първата си научна разработка за изследванията си. Практиката се описва като lifelogging или „записване на живота“. Малко след това интерес проявява Агенцията за научноизследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) към Министерство на отбраната на Съединените щати, която се занимава с развитието на новите, и често тайни, технологии в американската армия. През 2003 г. тя иска разрешения за програма за изучаване на възможностите и приложението на този нов начин за събиране, съхраняване и организиране на спомени. Изследователите в ДАРПА вярват, че цялата съвкупност от данни, събрана чрез „записване на живота“ може да бъде подадена на модели с изкуствен интелект, които да предвиждат вземането на решения от хората. Тези идеи се разчуват и предизвикват недоволството на законодатели и организациите, защитаващи гражданските свободи. Въпреки че създателят й категорично твърди, че тя няма нищо общо с шпионажа, програмата на ДАРПА за записване на живота е закрита на 4 февруари 2004 г. – същият ден, в който се „ражда“ Фейсбук.

„Това е онлайн директория, в която се вписваш, правиш профил за себе си като отговаряш на няколко въпроса и споделяш каквото искаш – телефонен номер например, името ти, което ще се изписва в сайта, интереси, книги и филми, които харесваш“, обяснява тогава Зукърбърг. Тук трябва да се отбележи, че никога и никъде не се е появявало доказателство, че ДАРПА има нещо общо със създаването на Фейсбук. Компютърният учен и бивш изследовател в ДАРПА Нютън Лий казва само, че Фейсбук е незаменим инструмент за органите на реда и разузнавателните агенции: „Всяка законна организация, като ФБР например, може да сглоби целия ви живот.“

Фейсбук претърпява трансформации, а с него – и обществата по света и дори разбиранията и емоциите на хората. Първата голяма промяна е през 2006 г. с въвеждането на дневника на дейностите, който позволява да виждате какво публикуват приятелите ви, какви събития посещават и т.н. В началото това въобще не се приема добре. Ето какво си спомня Данагал Йънг, професор в университета в Делауеър: „Влязох в стаята, студентите се бяха събрали на групи и бяха притеснени. Попитах ги какво става, а те разказаха, че вече могат да споделят поведението си онлайн във Фейсбук със всички, с които са свързани, и го описаха като странно и плашещо. Фейсбук експериментираше с тяхната готовност да се разкриват онлайн и всеки път те се адаптираха.“

По същото време Маркус Хоталинг – директор на Център за консултиране в Юниън Колидж в Ню Йорк и председател на Асоциацията на университетските и колежански директори на консултантски центрове, започнал да чува оплаквания от студенти: „Еди-какво-си стана и не бях поканен“ или „видях, че приятелят, който каза, че е зает тази седмица и няма да може да се видим, е бил на купон“.

През 2009 г. Фейсбук въведе вероятно най-пристрастяващият си елемент – бутонът „харесвай“. Ричард Шадик, директор на консултантски център към университета „Пейс“ в Ню Йорк: „С появяването на „икономиката на харесванията“, според много хора, нещата отидоха към по-зле, тъй като студентите искаха все повече харесвания, те бяха като валута, изразяваща колко си популярен.“

Към момента няма публикуван научен труд, който категорично да заключава дали социалните мрежи нанасят повече вреди, отколкото носят ползи на душевното ни здраве.

„Новостите винаги биват очерняни. През 80-те си спомням, че се слагаха предупредителни знаци на музикални албуми, говореше се, че видеоигрите подстрекават към насилие. Същото е и със социалните мрежи. Важното е как този инструмент се използва от конкретния човек“, допълва Маркус Хоталинг.

Фейсбук добива и нова роля – той вече е място, където се оформят мнения по политически въпроси. В сайта вече се показва не единствено съдържание, генерирано от приятелите, и се цели то да е провокиращо, за да предизвика реакции и коментари, и оттам – повече популярност. Това констатира Джеф Хоруиц, репортер с ресор технологии за „Уолстрийт Джърнъл“ и автор на книгата „Счупен код: Фейсбук отвътре и битката за разкриването на опасните тайни“, след президентските избори в САЩ през 2016 г.: „Съсредоточаваме се върху въпроси като какви правила трябва да изработи Фейсбук, трябва ли определено съдържание да бъде свалено, вместо да погледнем другата страна на въпроса, която е какво съдържание разпространява Фейсбук, какво се печели от него и на чии интереси служи системата, по която работи компанията.“

От Фейсбук припомнят, че потребителите имат възможност да се откажат от задвижвания от алгоритъм канал с публикации, като изберат опцията за хронологичен ред и твърдят, че свалят бързо спам постове, публикации, които подвеждат хората да кликват, харесват или коментират и такива, които проверители на факти са маркирали като дезинформация. През 2016 г. компанията попадна в центъра на вниманието поради подозрения, че може да е повлияла на резултата от американските избори за президент поради неправомерно използване на данните на потребителите – както се случи и две години по-рано – през 2014 г. със скандала около консултантската компания „Кеймбридж Аналитика” и гласуването за Брекзит във Великобритания. През април 2018 г. Зукърбърг даде показания пред американския конгрес:„Ясно е, че не направихме достатъчно, за да предотвратим използването на тези инструменти с лоши намерения. Това се отнася за фалшивите новини, чуждестранна намеса в изборите и език на омразата, както и за разработчици и защита на данните. Не взехме предвид мащаба на нашата отговорност и това беше голяма грешка.“ Няколко месеца по-късно, Фейсбук публикува архив на политическите реклами след 2018 г., който е активен в американската версия на платформата и показа, че тогавашният президент Доналд Тръмп е бил най-големият политически рекламодател в нея.

Повечето хора приемат, че Фейсбук, въпреки всичко, е добро място за общуване с други хора, за откриване на общности по интереси и улеснява създаването на приятелства, дори на големи разстояния. Такъв е случаят с англичанката Пип Калистан, която бива диагностицирана с рядък вид рак. Чувствайки се обезверена и сама, тя създава група за заболяването си във Фейсбук: „Бях гневна, че нямах с кого да споделя, някого, който наистина да разбере как се чувствам с този вид рак. Бях единствен член в продължение на половин година. И тогава се присъедини една млада дама от Америка и се заговорихме.“ Групата се разраства още повече, към нея се присъединява и американският патолог Джаред Гарднер: „Въпреки всички негативи, които Фейсбук и другите социални мрежи поемат заради отрицателните им страни, те всъщност носят много позитиви на хората. Случиха ми се прекрасни неща заради социалните мрежи. Животът ми се обогати, когато опознах Пип и други хора като нея, които никога нямаше да срещна, ако не беше Фейсбук.“

Фейсбук промени начина по който се свързваме един с друг, как се сприятеляваме, как говорим за важните теми, с негова помощ се създадоха и продължават да се създават мини-общности, в които хората търсят единомислие и подкрепа.

Силвия Петрова, БНР