България в Шенген по въздух и море: Реакции, ангажименти и условия (ОБЗОР)

Потвърждението, че сме получили зелена светлина дойде късно снощи. Така България става член на Шенгенското пространство от 31 март 2024 г., но само по въздух и по вода. Дата за приемане по суша все така няма. Официален коментар от премиера Николай Денков също. Такъв дойде от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел.

Тя поздравява всички работили за успеха, като подчертава, че в дипломацията добър компромис е този, при който и двете страни не са доволни изцяло. Съпредседателят на „Продължаваме промяната” Кирил Петков написа във Facebook, че политическите опоненти не са зарадвани от новината, но политическите интереси трябва да отстъпят на националните. Според вътрешния министър Калин Стоянов България е доказала, че може да охранява не само своите граници, но и тези на ЕС.

"В дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат. Нека направим така, че с взаимно доверие и общи действия, 2024 г. да бъде водена от общоевропейския интерес", заяви вицепремиерът Мария Габриел.

"Разбирам, че нашите политически и геополитически опоненти не са особено зарадвани от новината за приемането на България в Шенгенското споразумение. Има обаче времена, в които политическите и партийните интереси трябва да отстъпят на националните. И днес е точно такъв ден", смята Кирил Петков – съпредседател на „Продължаваме промяната”.

"Доказахме, че България може да охранява не само своите граници, но и тези на обединена Европа. Винаги съм споделял убеждението, че когато успеем да превърнем трудностите в необходими предизвикателства крайният резултат ще носи удовлетворение", заяви Калин Стоянов – министър на вътрешните работи.

Какъв ангажимент поема страната ни и има ли допълнителни условия, на които сме се съгласили?

С разширяването на шенгенското пространство България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. Това се посочва в официална позиция на Министерския съвет.

Страната ни обаче поема ангажимент да работи усилено с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство. Това включва и стриктно прилагане на Регламента Дъблин за приемане обратно на лица, които са регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които страната ни отговаря.

Дъблинският регламент е в сила от 10 години насам и се прилага във всяка държава членка.

Така от март 2024 година държавите членки на Шенгенското пространство, за които отпада контролът по вътрешните въздушни и морски граници са всички членки на зоната. С България и Румъния те вече стават 29 на брой.

Според експерти обаче е притеснително, че на този етап няма договорена дата за присъединяване на двете страни и по суша, така както например се е случило преди години с Австрия и Словакия.

"Австрия в момента иска тези 6000 човека, които са били регистрирани вече у нас и са достигнали до нейна територия да ни бъдат върнати. Тук въпросът е по-скоро практически, защото в момента, в който те бъдат върнати в България, даже насилствено, няма физическа сила или правна такава, която да ги задържи да останат у нас, тъй като явно тяхната цел не е страната ни. Така те свободно може да достигнат до други страни членки на ЕС безпрепятствено. Според мен тази теза, която беше повдигната от Министерството на вътрешните работи на Австрия е по-скоро за вътрешната упортреба на австрийските гласоподаватели, тъй като предстоят избори там, отколкото реално може да се осъществи", коментира Милен Керемедчиев, цитиран от НОВА.