Митрополит Кирил сменил фамилията си, за да прикрие агентурното си минало

Варненският митрополит Кирил, който в сряда беше утвърден за наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ), е сменил през 1999 г. фамилното си име.

Това е станало най-вероятно с цел той да прикрие дейността си като сътрудник на Държавна сигурност, като информацията беше потвърдена пред „Дневник“ от бившия секретар на Варненската и Великопреславска митрополия отец Борис Борисов.

„В домовата книга на митрополията, която лично аз съм водил, владиката фигурира с името Кирил Петров Христов, каза той. Фамилното му име бе променено при смяната на вътрешните паспорти с новите лични карти. Лично аз се занимавах с това“, каза той.

Това, че митрополит Кирил е сменил името си, става ясно от съдържанието на агентурното му досие, където той фигурира с имената Кирил (Богомил) Петров Христов и псевдонимите „Ковачев“ и „Владислав“, с които е донасял съответно за Първо главно и Шесто управление на ДС.

При подмяната на т.нар. „зелени паспорти“ с лични карти и със съдействието на високопоставени служители в тогавашната Регионална дирекция на полицията във Варна митрополитът е получил документ за самоличност, в който фамилията му Христов е подменена с Ковачев.

Най-вероятно това дава основание на Кирил в няколко поредни телевизионни интервюта през последните дни отново да твърди, че не е сътрудничил на ДС, въпреки категоричното заключение за агентурната му принадлежност, направено от Комисията по досиетата.

По думите на отец Борис в качеството му на секретар той е бил натоварен със задачата за подмяната на документите за самоличност на Варненския владика Кирил лично от него.

„Извика ме един ден в кабинета си и ми обясни, че трябва да изготвя и да подам от негово име формулярите за смяна на паспорта – разказа той. – Понечих да си тръгна от кабинета му, а той с типичния си сприхав тон ми каза: „Чакай! Най-важното не съм ти казал още, а ти бързаш“, сподели отецът.

В последвалия разговор митрополит Кирил обяснил на отец Борис, че е говорил с началника на отдел „Документи за самоличност“ на варненската полиция фамилното му име да бъде променено от Христов на Ковачев

„Ще отидеш там, ще кажеш, че е говорено, те знаят какво да правят“, казал той.

Според разказаното от бившия секретар на митрополията във Варна служителите, които приемали попълнените формуляри за смяна на документите, действително били информирани за преименуването и процедурата протекла без затруднения.

Смяната на името, с което сегашният наместник-председател на БПЦ е осъществявал дейността си като сътрудник на ДС, сега вероятно му дава основание да твърди, че в архивите няма нито един документ, който да носи неговия подпис.

„Аз научих за всичко това сега. Не съм подписвал документ и не съм давал съгласие да сътруднича на ДС. Съвестта ми е чиста, не намирам за какво да се кая“, каза той миналата неделя.

Любопитен е фактът, че митрополит Кирил избира за своя фамилия именно агентурния псевдоним „Ковачев“, който е получил на 29 юни 1976 г. при регистрацията си като сътрудник на Първо главно управление на ДС.

Според негови сътрудници той се е спрял на тази фамилия, за да може и след преименуването да продължи да използва подписа си, в който отчетливо се различава буквата „К“.

Както при първоначалното си вербуване обаче, така и по-късно, на 1 юни 1989 г., когато е прехвърлен за работа в политическата полиция на Тодор Живков, сегашният претендент за патриаршеския пост е упоменат с трите имена Кирил Петров Христов.

Същата фамилия - Христов - носи и братът на митрополита Христо Петров Христов, който има букмейкърски пункт за футболни залагания във Варна.

Според юристи името има характер на относително стабилен елемент от гражданскоправния статус на физическите лица. Честата му смяна може да доведе до объркване и хаос в т.нар. „граждански оборот“ и обществените отношения.

Процедурата е допустима в случаи, в които промяната на името е мотивирана от наложителни причини като брак, развод, осиновяване и други. По тази причина в закона е предвидена правна възможност за допускане на промяна на цялото име или части от него.

След положително решение на съда, с което е допусната промяна на име според текстовете на Закона за гражданската регистрация, промяната се вписва в съответните регистри. Въз основа на съдебното решение се съставя и изцяло нов акт за раждане.

За да бъдат ограничени безразборните и необосновани смени на имена, процедурата се осъществява в специално производство, което се осъществява от съда и само по изключение – пред административен орган. Именно такова изключение се оказва и процедурата, при която е сменена фамилията на митрополит Кирил.