Финансов експерт: Разговорите за пари образоват децата да бъдат отговорни към личните финанси

Често парите са тема-табу в семейството от незнание или от страх, че можем да направим децата меркантилни. Не дискусиите за парите могат да „развалят“ ценностната система, а липсата на такъв разговор. Това коментира за БТА финансовият експерт и инвестиционен директор в компания за дялови инвестиции Наталия Тодорова. Целта на разговорите за парите и личните финанси е да изградят отговорни потребители и хора, които се справят успешно с управлението на личните си финанси като възрастни.

Тодорова е автор на комплект карти за финансова грамотност на ученици, а в момента подготвя нов образователен продукт за по-малки деца. БТА потърси мнението ѝ по темата във връзка със Световния ден на спестовността, който се отбелязва на 31 октомври.

Волно или не, темата за парите присъства във всяко семейство. Децата наблюдават родителите си, присъстват на разговори за разходи и сметки, виждат как пазаруваме или теглим пари от банкомат, посочи Тодорова. Осъзнатият разговор за финансите има за задача да обясни на децата всичко това на достъпен език и да им помогне да развият правилните финансови навици. Това започва още от предучилищна възраст, смята специалистът.

Касичката, джобните и децата

Изграждането на положителни потребителски навици следва да започне при децата на възраст между четири и шест години – най-вече през пазаруването и разграничаването на нужди и желания. Много родители се сблъскват с необходимостта често да казват „не“ на поредното настояване за играчка или лакомство. Можем да използваме тези моменти, за да обясним защо не можем да имаме всичко веднага, защо е важно да планираме своите разходи и как да ги приоритизираме.

В тази възраст обикновено децата вече имат своя касичка и лесно възприемат идеята за спестяването, смята експертът. Можем да стимулираме детето да събира пари за желана играчка или за покупка, свързана с неговото развитие или интерес, обясни Тодорова. Според нея мотивацията детето да знае, че има свобода за какво да изхарчи тези пари, е много ценна

Съветът на експерта е преди първи клас да подготвим детето какво представляват парите, как се пресмята с тях, как да прави покупки. Целта е в училище то да разполага с джобните си и да има самочувствието да борави самостоятелно със свой личен бюджет.

Джобните са мини урок по лични финанси. В тях можем да вплетем уроците за разпределението и планирането на разходите, за спестяванията, за изкарването на лични пари и инвестициите дори, каза Тодорова.

На въпрос дали трябва да караме детето да си води отчет за разходите тя уточни, че при възрастните това е досадно, но полезно. При децата не е необходимо и би се възприело като поредното задължение. Вместо това можем всеки ден да обсъждаме с ученика какво си е купил през изминалия ден с джобните, дали са му стигнали, успял ли е да спести, съветва Тодорова.

Нуждата от финансовата грамотност

Дълги години Наталия Тодорова работи за една от най-големите компании в България за управление на спестявания и инвестиции, където ръководи отдела за клиенти. Комуникацията с хора, които търсят решение за спестяванията си, ѝ помага да очертае трудностите, страховете и стереотипите, с които се сблъскват възрастните. Постепенно тя стига до идеята да помага за информираността и финансовата грамотност на подрастващите.

В партньорство с издателство Carrot Тодорова прави първия образователен проект през 2021 г. Екипът анализира подробно резултатите от изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за финансовата грамотност на 15-годишни младежи, в което България е на 16-о място от 20 държави.

Взимайки като база анализа от изследването и проблемите, които то поставя, се появяват образователните карти. Те представят информация и обясняват термини и процеси в няколко тематични категории, например, какво са парите, какво правят банките, какво представляват данъците, кой плаща пенсиите, какво е инфлация, какви финансови инструменти има и др. Освен полезна информация, комплектът включва казуси и задачи, с които родители и деца допълнително да работят по темата. В една от задачите ученикът трябва да изброи няколко неща, които са инвестиция и които са разход. В друга - детето трябва да пресметне печалбата си от финансов инструмент или да направи изчисления, свързани с покупки.

По-късно Тодорова води обучения и консултации за това как родителите да общуват с децата си за финанси в различните възрасти. Често гостува в открити уроци в училища, където говори с децата за семейния бюджет, за историята на парите, за инвестиции и икономика. По думите ѝ сред учениците се вижда интерес към тези знания, когато информацията е поднесена по правилния начин. Експертът вярва, че в българското образование трябва по-сериозно да присъстват темите за финанси, предприемачество и инвестиции.

Тодорова обръща внимание, че в момента темата за финансовата грамотност е основно ангажимент на родителите, а в изследването на ОИСР се вижда яркото различие в нивото на децата спрямо доходите и образованието на семейството. Звучи логично, но като общество нашата задача трябва да бъде да търсим как да повишим културата на онези деца, чиито семейства не се справят у дома, казва тя. И тук би била приобщаващата роля на образованието, коментира експертът.

Светът се развива динамично и независимо каква форма на пари и активи ще имаме в бъдеще, финансовата грамотност и добрите финансови навици са сред уменията, които ще трябват на всяко следващо поколение, във всяка професия, коментира Тодорова.

От 1925 г. на 31 октомври се отбелязва Световният ден на спестовността. Идеята за честването на деня е предложена по време на първия на Световен конгрес на спестовните банки в Милано, Италия (26-31 октомври 1924) от проф. Филипо Равица от Италия, директор на създадения през същата година Международен институт на спестовните банки. Целта е да бъдат информирани хората, че е по-добре да спестяват парите си в банка, отколкото да ги държат вкъщи, посочва отдел "Справочна" на БТА. До 1948 г. проф. Филипо Равица е директор на Международния институт на спестовните банки и негов почетен директор до смъртта си на 14 септември 1957 г.