Блокаж: Едва 161 гласа "за" промените в Конституцията

След исторически 8-часов дебат промените в Конституцията очаквано тръгват по т. нар. "бавна писта" и със заявки за промени. Внесеният от 166 депутати от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС проект днес беше подкрепен на първо четене от 161 народни представители. 57 депутати от "Възраждане", БСП, ИТН гласуваха "против".

"Бавна писта"

Проектът събра 161 гласа "за". Те не са достатъчни за бързото прокарване на текстовете, но пък стигат за т.нар. "бавна писта", при която реформата може отново са бъде разгледана с изисквано по-малко мнозинство от 160 гласа, но след минимум два месеца.

Предложенията за промени в конституцията са свързани основно със съдебната власт. Едно от големите предложения е свързано с начина, по който е структуриран и по който работи Висшият съдебен съвет (ВСС). Предлага се той да се раздели на две - на съдийски съвет с участието на повече съдии, избирани от колегите си, и на прокурорски с по-голямо парламентарно представителство. Поправките предвиждат възможност "тримата големи" в съдебната власт - главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, да имат право на два мандата по 5 години вместо на един от 7.

Друга част от промените касаят статута на служебното правителство, като се предлага президентът да посочи един измежду трима души за кандидат за премиер - председателя на парламента, гуверньора на БНБ и председателя на Върховния касационен съд (ВКС), и по предложение на този кандидат за служебен министър-председател да се сформира служебно правителство.

С измененията се предлага още промяна на националния празник от 3 март на 24 май, но в последните седмици стана ясно, че за тази промяна няма мнозинство, което означава, че при следващо четене на измененията в Конституцията, това няма да мине.

Дебатът

В началото на дебатите Христо Проданов от БСП поиска пряко излъчване по БНТ и БНР, но идеята беше отхвърлена с гласовете на депутатите от управляващото мнозинство - 65 народни представители гласуваха "за", 24 бяха "против", а 105 се въздържаха.

"И това ли искате да скриете от Българските граждани? Конституцията, която се променя с гласовете на 160 депутати? Искате ли да закрием заседанието", иронично попита социалистът Георги Свиленски след гласуването. "Цяла България сега вас гледа, а вие искате да се скриете", допълни той.

Пръв от вносителите думата взе Христо Иванов - спредседaтел на "Продължаваме промяната - Демократична България". "Политическите цели, които си поставяме пред нас, трябва да следват една древна сентенция -правосъдието е основа на държавността", каза още той. И напомни, че доскоро страната ни беше под 3 механизма за наблюдение по темата "правосъдие". "Години след присъединяването ни към Европейския съюз продължават да ни наблюдават по теми, свързани с върховенството на правото и ние сме единствената страна-членка, която е подложена на подобен мониторинг. Нашите партньори продължават да изказват загриженост за правосъдието и върховенството на правото в България", каза още той, като допълни, че България е страната в ЕС с най-много граждани в списъка "Магнитски".

"Това, което трябва да направим, е да спрем една политическа нестабилност. Защото неспособността на държавата да въздава правосъдие води до постоянна нестабилност и кризи. Виждаме го в цялата история на т.нар. "демократичен преход". Българската политическа система е преследвана от една карма да се реши проблемът с корупцията по системен начин", аргументира се още Иванов.

"Днес правим много важна стъпка по посока на това да стабилизираме българската политическа система по отношение на това дали може да взима решения в полза на закона, а не отвлечени в политически интереси", допълни съпредседателят на ПП-ДБ.

По думите му, няма война с прокуратурата и прокурорите, а има опит за намиране на правилното място на една деполитизирана и работеща прокуратура. "Тези текстове са покана за дебат. След като, надявам се, днес преминем прага на първото четене и Народното събрание се ангажира с това Конституцията да бъде променена в тези рамки, които очертах. Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани. Всички критики трябва да бъдат чути и ще бъдат чути", увери Иванов.

"Случва се прецедент, защото се чуха над 50 отрицателни становища за промените. Няма такъв законопроект, обсъждан и приет в парламента, откакто той съществува. Тези становища представляват осъдителна присъда, той ви отряза главите. Нито един специалист не казва една добра дума за това, което сте сътворили", каза лидерът на БСП Корнелия Нинова.

"Текстът за 24 май все още стои", напомни тя и призова депутат от вносителите да излезе на трибуната и да каже, че националният празник няма да се пипа, защото това, според нея, е посегателство върху национален суверенитет. "Тръгвате с фалстарт, защото представяте неща, които са от компетенциите на Велико народно събрание и ще бъдат обявени за противоконституционни", каза Нинова.

"Пак ли ще обслужвате външните фактори", попита тя Христо Иванов. "Кое от тези предложения прави процеса по-бърз, по-справедлив и изключва фактора, че близките до властта няма да могат да се месят в съдебния процес. Тези предложения са пореден опит да се овладее съдебната система", категорична беше Нинова.

"Няма да получите нито един глас от БСП", завърши изказването си тя.

Гроздан Караджов от ИТН заяви, че е пристрастен към темата за Конституцията. Той каза, че през 2015 е подал оставка като председател на транспортната комисия, защото не са се случили конституционните промени. И отбеляза, че днес сме на първо четене на шестия ремонт на основния ни закон, затова няма да влиза в подробности за недъзите на проекта.

Хамид Хамид от ДПС подчерта, че този проект е основан на идеите на три отделни парламентарни групи, които имат свои проекти. „Смятаме, че тези предложения по никакъв начин не променят начина на функциониране и разделение на властите и са изцяло в критериите на Обикновеното народно събрание", каза депутатът от ДПС. Той коментира, че в съдебната власт не става въпрос за разпарчетосване и капсулиране, а повече самоуправление.

"Когато се променя една система, трябва да се вземат под внимание и критиките от самата система. Ние, разбира се, сме съгласни с част от критките на представителите на съдебната система и ще се съобразим с тях. Основателни са критиките и на част от научната общност", посочи Хамид. Той дори каза, че ДПС с радост биха чули критиките на опозицията, а и защо не да включат техни предложения.

В дебата се включи председателят на конституционната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков, който каза, че по време на дискусията е изкристализирало това, което е възможно в рамките на Обикновено народно събрание, като спроед него със сигуррност има някои увлечения.

Той отрече още, че сглобката ще пострада заради Конституцията, както и че ще има извиване на ръце.

"Променяме Конституцията заради нас, а не защото някой ни е казал", смята Чолаков. Той обаче заяви, че с уважение ще приемат нейното становище около промените.

Министърът на правосъдието Атанас Славов коментира, че днешният дебат е важен за бъдещето на страната. "Това е дебат за това каква България искаме да бъдем, в каква страна искаме да живеем. Дали искаме да сме в страна, която е европейска правова държава или сме в страна, която е някакъв хибриден режим между демокрация и авторитарен някакъв ражим. Някъде в периферията на Европа. Мисля, че по този основен въпрос всички ще кажем, че искаме да живеем в европейска правова държава", каза министърът.

Според него тази държава има своите характерестики, като една от тях е независимият и справедлив съд, а другата е независима, професионална отговорна прокурорска служба. "Това са две от основните цели на този законопроект. Вярвам, че по тези две основни цели никой всъщност не спори. Целите са ясни, те са тези и са такива от доста време и е крайно време да ги осъществим практически. Спорим по средствата", смята правосъдният министър.

Славов подчерта, че спорът започва по въпроси от втори порядък, като колко да е мандатът на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. И отрече, че министърът на правосъдието ще има повече правомощия след конституционните промени.

"Това, което е възложено, е редукция на правомощията на министъра на правосъдието", допълни още Славов.

Източник: Actualno.com