САЩ може да стане най-големият производител на петрол до 5 г.

До 5 години САЩ може да се превърнат в най-големия производител на петрол в света, според годишна прогноза на Международната агенция за енергетика (IEA).

Към 2017 г. добивът на петрол в Съединените щати може да надмине този в Саудитска Арабия или Русия и така страната да заеме първенството в класацията по производство на петрол, предаде „Дневник".

Това може да продължи близо 10 години и в комбинация с намаляващото потребление заради мерките за енергийна ефективност в американския транспорт към 2030 г. Северна Америка ще започне да изнася суровината.

Около 2035 г. САЩ, които внасят около 20% от горивата си, ще задоволяват нуждите си от петрол, противно на тенденцията, която се наблюдава в повечето страни вносители.

Според вестник „Файненшъл таймс" заключенията илюстрират каква революция в сектора предизвикват добивът на шистов газ, както и на нефт от т.нар. петролни пясъци.

Авторитетната международна агенция за пръв път прави подобна прогноза за това как сондажите от последните десетина години променят структурата, географията, геополитиката и баланса в петролния сектор.

Има и специалисти, които предупреждават, че новите методи за добив все още са в зародиш и не е сигурно, че нивата, предвидени от IEA ще се постигнат реално.

По данни на Barclays Capital сега кладенците за т.нар. шистов петрол намаляват дебита си с 20-40% в първата година след началото на експлоатацията им.

IEA насочва вниманието и към бързо растящото значение на сигурността на трасетата за пренос на петрол от Близкия изток към Азия.

Въпросът е дали в момента, когато САЩ след около две десетилетия станат енергийно независими, ще продължат да отделят толкова средства и внимание за охраната на тези морски трасета, от които се ползват други държави, включително потенциални съперници на Америка. Не е ясно също дали Китай, например, би поел тази роля.

Според изчисленията на IEA не само заради петролните пясъци, но и заради навлизането на етаноловите горива, в рамките на следващите 10 години вносът на САЩ рязко ще намалее от 10 млн. барела дневно на 4 млн. барела.

Това, от своя страна, ще повлияе положително на валутната сметка на САЩ - по изчисления на банка HSBC само от една четвърт намаляване на петролния вонс до 2020 г. федералният бюджет ще спести около 85 млрд. долара, което е близо 20% от дефицита за миналата година.

Също в понеделник норвежката енергийна компания Statkraft обяви прогнозата си, че инвестициите на Северна Европа във възобновяеми източници ще предизвика голям енергиен излишък към 2020 г.

Това би трябвало да намали цените на тока в района и да увеличи необходимостта от нова инфраструктура за износ на ненужното количество.

Дания, Финландия, Норвегия и Швеция свързаха енергийните си пазари в един район за добив и пренос на електричество. Поради това всичките четири държави ще имат полза от планираното от Норвегия и Швеция добавяне до края на десетилетието на 26,4 терават часа електричество, произведено от вятърни, водни и използващи биомаса централи. Иначе казано, това е еквивалентът на продукцията на 8-10 гигавата, или около 10 стандартни централи на газ или въглища.

По това време годишният излишък ще е в рамките на 20-50 TWh, заявява Стейнар Бисвеен, изпълнителен вицепрезидент на Statkraft. По думите му потреблението в същия период ще остане на сегашните нива или ще намалее заради мерките за пестене на енергия.

Германия и Великобритания ще спечелят най-много от нордическия бум на възобновяеми източници. Норвегия планира полагане до 2018 г. на 1400 мегаватов електропровод към германския бряг и иска две години по-късно да е изградила най-дългият подводен кабел за пренос на ток - към Великобритания.

Според Бисвеен е по-важно колко електропровода ще са опериращи към 2020 г., както и те да вървят в други направления, за да може скандинавският регион да избира къде му е по-изгодно да изнася.

Засега не е ясно дали изграждането на подобна инфраструктура всъщност ще компенсира очакваното поевтиняване на енергията и ще я задържи около сегашните равнища.

Няма яснота и за устойчивостта на модела в страни, където над 50% от тока идва от ВЕЦ, защото през 2010г. суша и студ намалиха производството им и предизвикаха дефицит от 18,7 TWh.