Рекорди и харизма! Няма спор, че Буфон е най-великият вратар

От Парма 1995 до Парма 2023. Това е краят на една незабравима кариера, която продължи цяла вечност, или 28 години в професионалния футбол. Легендарният Джанлуиджи Буфон официално каза „стоп“. Стражът имаше договор с родния си клуб за още един сезон, но реши да го прекрати предсрочно. А сега е ред на безкрайните суперлативи. За него те идват много лесно. Нужни са само три числа, за да опишат величието му.

Излиза завинаги от терена играчът с най-много мачове в Серия А – 657, с най-много участия в националния отбор на Италия – 176, както и този, който е спечелил най-много титли в първенството на Апенините – 10. Освен това той е стражът, който продължава да държи рекорда за непобедимост – 974 поредни минути без допуснат гол.

Дали не е най-великият за всички времена? Тук вече влизаме в сферата на субективното. Същото е да спориш между Пеле и Марадона, но дори с известна доза риск ние ще го кажем ясно: Той наистина беше №1 на своята позиция в историята. По-митичен дори от Лев Яшин? Да, защото Черния паяк си остана завинаги затворен в рамките на СССР и можеше да се среща с великите голмайстори само на големи турнири. Ами Касияс, Нойер и останалите? Да, защото всичките ги подминаваше по пътя си. Опълчи се на различни поколения и неговата кариера е като цяла вечност. 28 години на постоянно високо ниво!

Събитие като сбогуването на Буфон с футбола дори излиза от рамките на стадиона и нахлува в нашето ежедневие. Така се случва винаги с митичните фигури. Джиджи безспорно е една от тях. Неговите емблематични спасявания винаги ще останат незабравими. Вие къде бяхте на 19 ноември 1995 г. когато 17-годишният Буфон дебютира на „Енио Тардини“ в Серия А срещу Милан? Предната вечер треньорът Невио Скала го пита дали е готов да играе, а хлапакът му отговаря: „Никакъв проблем”. На следващия ден малкият Буфон със същата тази увереност спираше ударите на Джордж Уеа, Роберто Баджо, Марко Симоне… Впечатляващо

Не потрепери дори в московския студ на 29 октомври 1997 г., когато трябваше да влезе като резерва на мястото на контузения Палюка. За да дебютира с националната фланелка в решителен бараж за класиране на световното! Спаси всичко… с изключение на автогола на Канаваро. Двамата тогава поставиха първата тухла в скуадра адзура, а 9 години по-късно вече заедно бяха изградили стената, която в Берлин се качи на най-големия връх – световната титла. Незабравими се техните намеси, най-вече в полуфинала срещу Германия, след които Канаваро вдигна купата и спечели „Златната топка“ за 2006-а. Но да си го кажем, Буфон не я заслужаваше по-малко. Щеше да стане едва вторият вратар след Яшин, който печели индивидуалното отличие.

2006-а е и годината, в която Джиджи се превърна в нещо много повече от играч за феновете на Ювентус. Най-добрият на планетата можеше да осребри своя триумф, подписвайки с друг отбор договора на живота си, но вместо това слезе в ада на Серия Б след скандала „Калчополи“, за да помогне на Старата госпожа да възкръсне отново от пепелта. Неговата любовна история започна с умопомрачителния трансфер от Парма в Юве, който след това бе украсен от спечелването на 21 домашни трофея с екипа на бианконерите. Липсваше му само големият международен триумф с бяло-черните.

Най-близо бе през 2003 г., когато ударът на Андрей Шевченко (Милан) от бялата точка го лиши от славата в Театъра на мечтите. Загуби още два финала в ШЛ през 2015 и 2017, а поредният опит през 2018 г. завърши със скандалния мач на „Бернабеу“, когато се нахвърли на съдията Майкъл Оливър. Последният подари дузпа на Реал Мадрид, но явно така е било писано – Шампионската лига да остане забранената територия за една иначе перфектна кариера. Опита се да развали проклятието, подписвайки с ПСЖ, но всъщност пренесе прокобата заедно със себе си отвъд Алпите. В реванша от осминафиналите срещу Манчестър Юнайтед именно негова груба грешка подари гол на Лукаку и обрат за червените дяволи.

По време на втория си престой в Ювентус (2019-2021) вече бе в сянката на Войчех Шченсни, но стана най-възрастният вратар, спасил дузпа (срещу Сасуоло) в Серия А. След завръщането в Парма пък достигна немислимите 500 сухи мрежи!

Неговата кариера се докосна до съвършенството, за да обедини в себе си невероятните атлетически способности, сюблимната вратарска техника и харизмата на незаменим лидер. С тези качества той буташе съотборниците си напред и едновременно ужасяваше съперниците. „Не съм щастлив, когато правя спасяване, а когато усещам, че всеки сантиметър от наказателното поле е под мой контрол”. Това са думите, които описват най-добре неговия характер. Шапки долу за Пеле на вратарите!

Сега е ред на бъдещето, което изглежда оцветено в синьо. Най-вероятно той ще влезе в щаба на националния отбор като шеф на делегацията на Италия. Тази роля се изпълняваше от непрежалимия Джанлука Виали по време на триумфа на европейското първенство. Двамата със сигурност си приличат по умението да вдъхновяват. Най-вече младите.

Материал на "Гадзета дело спорт"

Превод на "Тема спорт"