Германски социолог: В България ще се възроди авторитарното управление

Опасност от авторитарно управление в България съзря професор Клаус Оффе, който преподава политическа социология в „Херти Скул ъф Гавърнънс” в Берлин, в интервю за италианското издание „Мулино".

Специализираният италиански двумесечник за култура и политика „Мулино" помества в новия си брой интервю с професор Клаус Оффе, който преподава политическа социология в берлинския институт.

Основна тема на интервюто е кризата в еврозоната и нейното влияние върху демократичното развитие на ЕС.

„Кошмарният сценарий, който си представям е, че в група от поне пет европейски страни – Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция – ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм”, заявява той.

По думите му съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и „ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим”.

„Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.

„Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече”, посочва той.

По думите му Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с „излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи.

Другата грешка, според професора, е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика.

„Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки. Има начин да се реагира на това по нормативен път”, казва още Клаус Оффе, чието интервю цитира БТА.

„Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките. Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута”, добавя той.

„Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато „нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.

По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея.

„Кризата, която избухна през 2008 година, изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка – онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете”, посочва още професорът.