Безплодно бъдеще?

Зимата на 1982. Направила съм детска пакост, майка ми е бясна и се чуди как да ме накаже.

Току-що се е завърнала от палатковия лагер пред ‘скъпия плод и зеленчук’ и успешно ни е снабдила с гастрономическия лукс на годината – банани.

Екзотичният плод обаче е и перфектното наказания за мен  – никакви банани, ако искам плод, единствената оферта ще бъдат познатите до болка български ябълки.

Вярно, бананите изиграха важна роля за възпитанието на децата на комунистическа България.

Но трийсет години по-късно познатите до болка български ябълки истински ми липсват, липсва ми тяхната свежест, вкус и аромат.

Заради неизкоренимия ни комплекс за малоценност, днес сме изпълнени със самодоволство, че България вече не е земеделска страна. Това чувство обаче прикрива сериозни проблеми – плодородна, но изоставена земя, изкупена от спекуланти, често препродавана за злополучните енергийни проекти от възобновяеми източници.  

Като резултат ядем ябълки и домати от Турция, круши от Китай и лук от Египет.

Биоземеделието се опитва да възроди славното минало на сектора, но липсва подкрепа от държавата и ЕС, за да се превърне в устойчив бизнес.

Именно от справедливо подпомагане се нуждаят всички производителите на плодове и зеленчуци. Иначе ще продължим да отглеждаме само зърно - просто от него парите идват най-лесно.