„Нойе Цюрхер Цайтунг“: Рашидов е отнесен мечтател

Автор: Франк Щир, „Нойе Цюрхер Цайтунг"; Превод: „Дойче Веле"

За да обещаеш, че София скоро може да стане най-хубавия град в Европа, трябва да си или съвсем отнесен мечтател, или български министър на културата.

Чужденците трудно биха могли да свържат София с някаква определена представа. Поради което не е никак чудно, че сега градът се опитва да си придаде по-ясен профил.

София е симпатично градче с компактен център, предразполагащ към разходки, и с безкрайни предградия, ефектно обрамчени от високи планини.

За да обаче обещаеш, че българската столица скоро може да стане „най-хубавия европейски град", трябва да си или съвсем отнесен мечтател, или български министър на културата.

Вежди Рашидов има не много реалистични, но амбициозни планове да реформира основно музейната среда в София, включително и чрез създаването на така наречения „български Лувър".

Наскоро министърът на културата представи нова революционна идея - Националният исторически музей, подслонен сега в бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна, да бъде пренесен в центъра на София - там, където археолозите разкриват останките от римското селище Улпия Сердика и от средновековния Средец.

„Ако това ни се удаде, няма да има по-хубав европейски град от София," убеден е Рашидов.

Неговото намерение е да превърне бившия образцов магазин от социалистическо време ЦУМ в исторически музей. Привърженик на тази идея е и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

„Нито Лувърът, нито Ермитажът се намират така близо до останките от някой античен град," казва Димитров.

В края на август председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лично откри новата линия на софийското метро, чийто строеж бе финансиран предимно с европейски средства. Намерените при строежа археологически ценности сега са изложени в 12 витрини на станция „Сердика 2", а в преддверието й са интегрирани основите на една базилика.

И ларгото е със съвсем нов облик. Сега то е приятна градска част с пейки за отдих и саксии с цветя. Голям овален отвор дава възможност на пешеходците да хвърлят поглед към историческите пластове от римска Сердика.

„Сердика е моят Рим," казвал навремето Константин Велики. Той е пребивавал в района през 316 г., преди да избере Византион за своя столица.

Пет години по-рано римският император Галерий издава от Сердика своя едикт за толерантността, с който обявява края на гоненията на християните в Римската империя.

Основите на преториума, според архитект Христо Генчев, се намират под преддверието на православната църква „Света Неделя". „Те вероятно са добре съхранени и градът би трябвало скоро да реши да ги разкопае," казва той.

Още при строежа на комунистическата централа на властта са били разкрити части от източната порта на Сердика и водещата към Западната порта ос Decumanus Maximus, показани в пешеходния подлез.

А днес вече може да бъде разгледана и втората основна улица на Сердика - Cardo Maximus. Най-късно до края на следващата година на площ от 19 000 кв. м. ще бъдат изложени и останките от античния, но и от средновековния град.

Всъщност дори София да се реши да разкрие и Западната порта, и преториума, това пак няма да я превърне в най-хубавия град на Европа. Но пък може да е плюс в кандидатурата й за културна столица на Европа през 2019 г., а и значително да повиши привлекателността на града като туристическа цел.