38% от българите не са прочели книга през последната година

"Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите. Това показват данните от проучване на "Алфарисърч", извършено по поръчка на асоциация "Българска книга".

Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември - 5 декември 2021 г. чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, но данните от него се публикуват едва сега.

Четенето на книги успява да запази мястото си в "топ 5" дейности, упражнявани от българите в свободното им време. За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки, че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% - на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).

От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: слабо или нечетящи (непрочели нито една книга през последната година и определящи себе си като "нечетящи"), спорадично и ситуативно четящи (до 6 книги годишно) и интензивно четящи (над 6 книги годишно).

Най-голям е интересът към художествена литература - 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори - от 8% през 2014г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст - новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните.

Запазва се тенденцията най-четящо да е поколението 40 - 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).

В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които, или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година.

Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето. Възможно е обаче тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира - проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година.

Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие не винаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение.

Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и материални възможности за закупуване на книги от техните жители. Ползването на библиотека е единственият индикатор, по който малките селища са в по-добри позиции от населението на големите градове.

За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година.

83% от родителите на деца до 7-годишна възраст декларират, че им четат: 39% - "редовно", а 44% - "от време на време". 17 на сто заявяват, че не им четат, а предпочитат да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.

С нарастване на възрастта на децата, когато те вече сами могат да четат книги, практиките им на четене до голяма степен възпроизвеждат моделите, заложени в семейната среда. Според 38% от родителите на деца между 7 и 16 г., детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% - между 6 и 10. Според едва 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година.

На около 1/5 от пълнолетното население, основно "активни читатели", се е случвало да свалят книги от интернет. Проучването показва, че колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги, обръщайки се и към глобалната мрежа.