215344 статии       |       463 интервюта       |       1538 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.85862| EUR 1.95583| GBP 2.30994|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1Конфликтът Русия-НАТО

Размер на шрифта:   

Наясно ли сме с рисковете, ако интернет се срине глобално

11 май 2022, сряда / 09:15; Коментари: 0
Send to Kindle
Наясно ли сме с рисковете, ако интернет се срине глобално

Все повече интернет, все по-бърз, по-обхватен, но и все по-уязвим. Обществото ни зависи от интернет толкова силно, че би се оказало безпомощно, ако мрежата се срине, пише Deutsche Welle

Без интернет нашата цивилизация би се сринала за броени дни. В същото време нямаме защитни мерки, с които да спасим света от този хаос, предупреждава испанската журналистка Естер Паниагуа. Глобалната интернет мрежа е все по-бърза и крие все повече рискове: зачестяват кибератаките, увеличават се опасностите за потребителите, а светът като цяло става по-уязвим.

„Интернет не е създаден, за да обслужва компаниите, да управлява процеси, да се използва за търговия, да управлява критичната инфраструктура, да е платформа на държавния апарат и административните услуги – той просто не е измислен за всички тези задачи“, казва испанската журналистка Естер Паниагуа. Зависими сме от тази мрежа, както един електрически уред от наличието на ток. Какво би се случило, ако се откъснем от тази зависимост? Това разкрива Пиниагуа в книгата си „Error 404“.

„Междувременно всичко е в интернет: магазините, болниците, администрацията и нейните услуги, електрозахранването, фирмите, медиите – всички зависят от мрежата. И колкото по-дълго нямат достъп до нея, толкова по-сериозни биха били последиците, за които ние изобщо не сме подготвени“, казва авторката.

Кибератаки – особено в бившия Източен блок

Тя припомня, че за тази мрежа е достатъчен само един удар, за да се срине всичко. Например с кибератаки, като тези в Естония, където преди време бяха атакувани първо правителствените уебсайтове, а след това и банките и медиите. Или пък в Украйна през 2015 година, където кибератака причини тежък срив на електрозахранването в страната.

Особено страните от бившия Източен блок редовно стават мишена на руски кибератаки. Войната в Украйна де факто не започна преди два месеца, а още преди години – под формата на дигитална война. Мнозина сега се питат какво ли ни очаква, след като знаем, че именно руснаците стояха зад атаката срещу украинската електропреносна мрежа от 2015 година, казва Паниагуа.

Правителствата обаче също могат да дръпнат шалтера, както демонстрира в началото на годината автократичният режим в Казахстан, който по този начин реши да задуши още в зародиш протестите на опозицията. Друг пример е Индия през 2019 година.

Друг проблем представлява това, че глобалната мрежа, която първоначално беше напълно децентрализирана, се контролира от все по-малко концерни. Сега през 5 фирми преминават 80 процента от целия интернет трафик. И една грешка може да отреже достъпа на много хора – какъвто беше случаят с Фейсбук, когато 20 на сто от потребителите на платформата бяха офлайн в продължение на часове.

„Вече имаме достатъчно примери за сривове, които, макар да не са били глобални, все пак са причинявали огромни щети. Такъв световен срив може да се случи по всяко време – още утре, след пет или след 10 години. И само ако имаме голям късмет, това няма да се случи никога“, казва по този повод авторката на „Error 404“.

Лошо защитени общества

Днешните общества са зависими от интернет, допълва тя. Глобалната мрежа е нашата пътна артерия, а тя е лошо защитена. Затова трябва да се инвестират повече средства в киберзащита, казва испанската журналистка. „Нито една държава не е защитена. Просто ние омрежихме всичко, без да сме мислили едновременно и за адекватна защита, защото това беше достатъчно ефективно и най-вече – по-евтино“, добавя Естер Паниагуа.
Тя дава пример и с кибератаката срещу германския Бундестаг преди няколко години, както и с опитите за въздействие върху избирателите в САЩ или атаките срещу важна инфраструктура. „Време е за някакъв вид НАТО за интернет“, твърди още тя.

„Нуждаем се от алианс на демокрациите. САЩ и ЕС трябва да го оглавят и да се обединят под един общ чадър на сигурност. Също и за да можем да се подсигурим срещу бъдещи посегателства от страни с авторитарни режими като Китай и Русия. Тяхната представа за интернет не се покрива с нашата. Ние не искаме цензура, а свобода“, посочва още Паниагуа.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама: