Лавров предупреди за риск от сблъсък с НАТО

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров предупреди, че изпращането на мироопазваща мисия под каквато и да е форма в Украйна може да предизвика “директен сблъсък” между руските войски и тези на НАТО, предадоха световните агенции.

Коментарът му дойде, след като преди седмица Полша обяви, че ще внесе подобно предложение на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия Алианс, която започва в Брюксел утре с участието на президента на САЩ Джо Байдън.

“Надявам се осъзнават, за какво говорят”, заяви Лавров в отговор на въпрос пред студенти и преподаватели от Московския държавен институт по международни отношения, където бе на публична дискусия в сряда.
“Това ще произведе онзи директен сблъсък между въоръжените сили на Русия и НАТО, който не само всеки се опитва да избегне, но и не трябва да се случва по принцип”, заяви руският външен министър.

Изявлението на Лавров последва официална позиция на говорителя на руския държавен глава Владимир Путин, Дмитрий Песков, който квалифицира предложението на Полша като “безразсъдно и особено опасно”.

“Всяка възможна конфронтация между нашите войски и тези на НАТО може да има ясни последствия, които няма да бъдат поправени лесно”, заяви Песков пред репортери в Москва.

Официалната руска позиция продължава да обвинява Киев, че нарочно протака мирните преговори, като отправя неприемливи за Русия предложения. От своя страна президента на Украйна Влодимир Зеленски заяви, че е готов на преговори, но няма да отстъпи пред руските ултиматуми.

Според Сергей Лавров украинските представители отстъпват от предложения, които вече са направили, с което затрудняват постигането на напредък.

“От както започнаха преговорите вървят трудно, защото украинската страна непрекъснато отстъпва от собствените си предложения”, каза руският външен министър.

Лавров също така обвини САЩ че “държат ръката на Украйна и нарочно провалят мирните преговори, в опит да протакат войната и държат Русия в състояние на бойна готовност”.

“Трудно е да се избегне впечатлението, че нашите американски колеги не ги държат за ръката”, допълни той.
Според Лавров “американците смятат за неприемливо за тях този процес да завърши бързо”, защото “разчитат да продължат да помпат оръжия в Украйна”.

Изявленията на официалните руски представители дойдоха само ден преди началото на срещата на върха на НАТО в Брюксел утре, на която се очаква президентът на САЩ Джо Байдън да съгласува с европейските си партньори нови санкции срещу Русия. Полша обяви в сряда че гони 45 руски дипломати, обвинени в шпионаж, на което Москва обеща да отговори реципрочно.

Град Одеса бе за пореден път подложен на бомбардировки от страна на руски бойни кораби.

Същевременно боевете в Украйна продължават с нестихваща сила, с продължаващия руски щурм срещу азовското пристанище Мариупол и черноморското Николаев. Все още стотици хиляди души са притиснати под руските бомбардировки в двата града, в бедствени състояние, без вода и електричество. Опитите за установяване на хуманитарни коридори продължават с променлив успех. В рамките на деня в сряда бе съобщено за временно локално примирие в района на Луганск и възможна размяна на пленници.

Град Одеса бе за пореден път подложен на бомбардировки от страна на руски бойни кораби. Според украинските власти и западни разузнавателни служби, отбраната на Киев е преминала в контранастъпление по северозападния фланг и е успяла да си върне контрола върху едно от предградията на столицата, Макарив. Според източници на британското разузнаване руското настъпление срещу Киев е в застой, но е възможно да става въпрос за прегрупиране и освежаване на войските на Москва в периметъра, преди следващ по-мащабен натиск срещу града.

“Враждебните страни” да плащат в рубли: Путин отказва долари и евро срещу газ

Плащанията в рубли могат да увеличат цената до 30%Русия категорично ще продължи да изпълнява задълженията си по доставката на природен газ, спазвайки количествата, цените и ценовите механизми, заяви Владимир Путин.

Русия ще настоява всички плащания за доставки на неин природен газ от държави, които Москва смята за “враждебни”, да бъдат извършвани в рубли, заяви в сряда руският президент Владимир Путин по време на заседание на правителството.

“Взех решение да сменим към плащания в рубли за нашите доставки на природен газ до така наречените враждебни държави и да спрем да използваме компрометираните валути за тези транзакции”, казва Путин в официално комюнике, публикувано на сайта на Кремъл.

Руският президент е наредил на Централната банка на страната да разработи механизъм, чрез който до седмица да могат да се осъществяват международни плащания в рубли. Международните наблюдатели припомнят че в списъка на “враждебните” за Москва държави влизат САЩ, Великобритания и всички държави членки на ЕС.

“В същото време искам да подчертая, че Русия категорично ще продължи да изпълнява задълженията си по доставката на природен газ, спазвайки количествата, цените и ценовите механизми, заложени в съществуващите договори”, казва още президента на Русия, като подчерта, че “няма логика да се изнасят стоки за ЕС и САЩ в евро или долари”.

Международните наблюдатели припомнят, че около 40% от общата консумация на страните от ЕС на енергийни източници зависи от доставките от Русия. От началото на годината стойността им е варирала от 200 до 800 млн. евро на ден за общото количество поръчки от страна на страните от ЕС. Възможната промяна на основната разплащателна валута, диктувана от Москва, може да доведе до допълнително нарастване на стойността с над 30%, посочват наблюдатели (б. р. - 100 рубли се равняват на под 1 евро).

С решение от Брюксел: НАТО планира допълнителни сили в България

Алиансът ще разполага с общо осем многонационални дивизии на източните си граници, каза Столтенберг в Брюксел.

Лидерите на страните от НАТО трябва да постигнат споразумение на срещата си в Брюксел утре за подсилване на източния фланг на Алианса, с разполагането на нови четири бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия. Това заяви генералният секретар Йенс Столтенбенг на пресконференция в Брюксел в навечерието на срещата в сряда.

“Надявам се страните да се съгласят да подсилим позициите на НАТО във всички сфери, особено що се отнася до източния фланг на Алианса, по суша, въздух и вода”, заяви Столтенберг в изявление, посветено на руското нашествие в Украйна.

Според генералния секретар на НАТО с новите бойни групи и наличните подразделения в Балтийските страни и Полша, Алиансът ще разполага с общо осем многонационални дивизии на източните си граници. Според Столтенберг кризата в Украйна е показала, че НАТО трябва да преразгледа позициите си на отбрана и сдържане в дългосрочен план.

Изявлението на Столтенберг дойде успоредно на официално комюнике на министъра на външните работи на Германия Аналена Бербок, която обеща, че Берлин прави всичко възможно, за да ускори доставките на обещаните на Киев стари съветски зенитни установки “Стрела”. “Ние сме най-големите доставчици на оръжие за момента в тази ситуация - не сме горди, но правим всичко възможно, за да помогнем на Украйна”, заяви Бербок пред Бундестага.

За предприятия засегнати от кризата в Украйна

ЕС разреши помощи срещу санкциите

За някои сектори средствата достигат до 50 млн. евро

Правителствата на държавите членки имат възможност да прибегнат до три вида инструмента, с които да подпомогнат предприятията си до 31 декември 2022 г.

Европейската комисия обяви в сряда временно облекчаване на ограниченията за отпускане на държавни помощи и субсидии за фирми, компании и предприятия, в рамките на усилията на ЕС да предпази икономиките на държавите членки от последствията от санкциите, наложени заради войната в Украйна. Правителствата имат разрешението да отпускат държавно-гарантирани заеми и извънредни субсидии за частни предприятия, засегнати от увеличението на цените на газа, но при определени условия.

“Трябва да ясно да оценяваме икономическите последствия от тази война и да подкрепим предприятията и секторите, които са най-засегнати, и да действаме по координиран начин”, заяви в Брюксел европейският комисар по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер, по време на представянето на инициативата, цитирана от АФП.

Наложените от ЕС санкции срещу Русия засегнаха руската икономика, но също така “оказват голяма тежест върху европейските икономики”, заяви Вестагер, като призна че ситуацията рискува да се проточи и усложни в “близките месеци”.

Съгласно разпоредбата на Еврокомисията, правителствата на държавите членки имат възможност да прибегнат до три вида инструмента, с които да подпомогнат предприятията си до 31 декември 2022 г., като срокът на тези мерки може да бъде удължен, ако се наложи.

Ограничени спомагателни средства, “под каквато и да е форма, включително директни субсидии”, ще могат да бъдат достъпни в размер до 35 000 евро на предприятие в областта на земеделието, риболова и аквакултурите и общо до 400 000 за всички останали сектори, се казва в официалното комюнике на Европейската комисия.

Държавите членки могат също така “частично да обезщетяват”, включително чрез директни субсидии, предприятията, които са големи потребители на енергия за свръх-разходи, свързани с нарастването на цените на енергийните източници. Тази помощ ще бъде ограничена на до 30% от разходите, но не може да надхвърля 2 млн. евро.

В случай на загуба на експлоатация, налагаща допълнителна помощ, за да се гарантира продължаване на производството, таваните могат да достигнат до 25 млн. евро и дори до 50 млн. евро в някои специфични сектори, “като производството на алуминий и други метали, фибро-стъкло, торове, хартиена каша, водород и други базови химически продукти”.

Предвидените условия във всеки един от представените инструменти, трябва да позволят да се ограничи размиването на конкуренцията в Единния пазар на ЕС, се посочва още в официалното комюнике на Европейската комисия.