Каримански: Няма как платежната система да остане в разкрачен стоеж дълго

"Намираме се в такава ситуация, която не може да бъде обхваната от нито един рисков модел в макроикономиката и в геоикономиката. Понякога управлението на риска не е лесна работа и трябва да имаме възможност да знаем как от малкия риск да диверсифициране към т.нар. политически риск". 

Това каза пред БНР Любомир Каримански, председател на парламентарната комисия по бюджета. Той не изключи възможността войната да засегне туристическия сектор, "затова въпросът за начина на компенсиране трябва да бъде поставен в ЕК". 

Според него това, че централната банка на Русия и някои руски банки ще бъдат изключени от системата за разплащане SWIFT ще се отрази негативно върху европейската икономика. 

"Може да бъде проблем за компаниите, които чакат пари от Русия. Може да бъде проблем това, че с руски банкови карти ще е невъзможно тегленето от банкомати или плащането към нашите търговци няма да бъде осъществено. Трябва да си дадем сметка какво и с каква цел ограничаваме. Да не се окаже, че в един момент големи парични обеми ще бъдат блокирани. Най-важното е да дадем знак, разбира се, няма по-важно от човешкия живот, от защитата на националния интерес, но когато се поуспокоят нещата, трябва да знаем какви са щетите от войната и финансови, и за цялата икономика. Няма как да оставим в разкрачен стоеж платежната система дълго време". 

В предаването "Неделя 150" Каримански посочи, че ако няма достатъчно инвестиции, няма да има и достатъчно дефицит в бюджета. 

"Дефицитът не е направен да е тясно свързан с увеличаване на политика по доходите, каквато няма в бюджета в момента. Във военните действия най-важното нещо е как да бъде овладяна кризата". 

И подчерта, че една от забележките му към бюджета е, че в него няма много реформи. 

"Реформи се правят реформи в първата година на управление, независимо какво ще струват на политическия рейтинг. Важно е да можем да направим реформите в началото, необходимо е да има качествени реформи с програмно бюджетиране, където може да има такова. Надявам се правителството да даде пари за наука, за иновации в академичната област. Те лесно могат да бъдат преориентирани към приложната икономика. Не можем да не очакваме на реформа в публичния сектор от гледна точка на обслужване на бизнеса. Абсорбирането на иновации и на нов бизнес е изключително ниска, ние имаме резистентност през цялото време".