България, бе, брат!

България отдели твърде много от гражданската си енергия на една безвкусна, плоска и инфантилна метафора с цветовете на националния флаг, ритуално употребен в поредния псевдо-политически скандал.

Буквалистичното сравнение на бялото, зеленото и червеното в едноименната песен на Биг Ша, Сарафа и Конса съответно с кокаин, марихуана и физиологичен процес в женския организъм е израз единствено на творческо безсилие, а набъбна изкуствено до порив към свобода.

Скандалът, който се докосна до понятията политическа репресия и свобода на словото, трябваше да остане само в рамките на дискусията за добрия вкус. Толкова бездарни стихове изобщо не изразяват никаква социално-политическа критика и дори не могат да се възприемат като обидни.

Те са толкова далеч от хип-хоп културата, че се доближават до шедьоври на политическия кич в музиката като „Нашата полиция ни пази” на Веселин Маринов и „Да бъдеш гербер не е лесно” на новоизлюпената Соня Иванова.

„Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам силно в герба” всъщност носи най-силното послание, което обаче е безмилостно удавено в беззъб опит за критика на някаква реалност.

Затова отказвам да се обидя от този несполучлив напън на рапъри, които са способни поне на по-добри рими.

Проблемите са в други цветове и те не се побират в трикольора.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ