Евродепутати искат нов дебат във връзка с тъмното минало на Борисов

Председателят на европейската комисия „Антимафия" Соня Алфано (АЛДЕ) и нейният член Рита Борселино (Социалисти и демократи) обявиха, че отново ще повдигнат въпроса за провеждане на публично изслушване по подозренията за криминално минало на премиера Бойко Борисов.

Във вторник стана ясно, че Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент (CRIM) е отказала публично изслушване за евентуална престъпна дейност в миналото на министър-председателя, което беше поискано от български журналисти и правозащитник.

„Във връзка с излязлата информация, в българската и международна преса, относно провелата се среща на координаторите на комисията на Европейския парламент за борба с организираната престъпност, корупцията и пране на пари, бихме желали да изразим силното си разочарование от изтеклата новина, която доведе до напълно грешно представяне на дебата, който беше проведен при затворени врата", се казва в писмо, изпратено от Алфано и Борселино до редакцията на „Биволъ".

„Бихме искали да отбележим, че присъствахме и подкрепихме предложението за организиране на изслушване на тема корупцията в страните-членки, включително Италия и България, в рамките на комисията „Антимафия". За съжаление, нашето предложение не беше одобрено", посочват още двамата евродепутати.

Соня Алфано и Рита Борселино са категорични, че отново ще повдигнат въпроса в CRIM „с всички инструменти", които Европейският парламент им предоставя.

В края на юни комисията беше сезирана от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская" за подозренията за престъпно минало на министър-председателя, които се разкриват в американските дипломатически доклади, публикувани по-рано от „Уикилийкс".

Според информацията на „Биволъ" от вторник решението на CRIM да откаже публичното изслушване е било взето благодарение на мнозинството на депутатите от Европейската народна партия (ЕНП), на която председателстваната от Борисов ГЕРБ е член, и евроскептични партии Северната лига и английските консерватори.

Партията на зелените и Прогресивният алианс на социалистите и демократите имаха възможност да обърнат ситуацията, но „зеленият" представител Барт Стаес отсъстваше от вота.

Председателят на Координационния съвет на CRIM Соня Алфано (Алианс на либералите и демократите за Европа) е гласувала с „ДА" за това да бъде ли проведено публичното изслушване, а Бил Нютън Дън, също от АЛДЕ, е гласувал с „НЕ".

Положителен глас са дали още и Рита Борселино (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) и Сорен Бо Сондергаард (скандинавските „Зелени").

Срещу провеждането на изслушване са гласували Вероник Матю (ЕНП), Джеймс Никълсън (Европейски консерватори и реформисти), Марио Боргезио (Европа на свободата и демокрацията).

Решението на Координационния съвет на CRIM става официално след като се гласува от членовете на Комисията. Следващата дата, на която това може да стане е 15 октомври, когато CRIM ще проведе редовна сесия.

Българската Партия на зелените съобщи, че ще призове „зелените" евродепутати да направят всичко по силите си да се вземе противоположното решение в случай на нов вот.

Следващата стъпка на българските журналисти, които сезираха комисията, ще бъде да изпратят своите искания до президента на Европейския парламент, както и да създадат международна онлайн петиция „Да кажем НЕ на мафията в Европа и с Европейския граждански инициативен механизъм да накараме CRIM да си върши работата".

В сигнала, който българските журналисти и адвокат внесоха в комисията в края на юни, се настояваше тя да проведе публично изслушване на свидетели, сред които Джулиън Асанж, за автентичността на докладите, изтекли в „Уикилийкс", разследващият журналист от „Тагесцайтунг" Джон Гетс, разкрил, че информацията за Борисов е подадена от ЦРУ, подсъдимите Васил Костов – Кеца, и Сретен Йосич, заместник-директорът на ОЛАФ Васил Киров, директорът на Европол Роб Уейнрайт и премиерът Бойко Борисов.

Конкретно авторите се позоваваха на разкритията в два дипломатически доклада на посланик Джон Байърли: „Най-популярният политик в България: големи надежди, сенчести връзки", в който пише, че американската служба SIMO, идентифицирана впоследствие като ЦРУ, е потвърдила връзка на премиера със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл" и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.

Вторият доклад бе за българската банкова система, в който са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица, като сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова, за която пише: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка".

В началото на август българската прокуратура отказа да разследва министър-председателя по сигналите, които се основават на секретни американски дипломатически доклади, че миналото му е обвързано с престъпна дейност.