Поетът Николай Милчев: Защо си мълча?!
Не си мълча, само дето не мога да се вредя да кажа две думи. Докато беше напечено, докато репресивната машина мачкаше наляво и надясно, много от сегашните интелектуални високоговорители си бяха изключили тока. Сега обаче елате ги вижте! – Като едни същи нови Харалани и Биковци манифестират по телевизии и радиа.
Само ще вметна, че последните една-две години написах повече от сто статии, журналистически материали, бележки, репортажи и фейлетони главно в един-два сайта и публикуваното, лаская се, имаше значение.
Още преди да изберат Гешев за главен прокурор, публикувах статия, че той е копи пейст на Б.Б. Давах интервюта, предупреждавах, виках, късах си ризата. Бях очернен в сайта ПИК и обявен за графоман, недоубита номенклатура и враг на демокрацията. Бях заплашван по телефона и какво ли не. Участвах в радио и телевизионни предавания, в които не си гълтах езика пред иконата на Вожда и вождовете, а говорех открито и честно.
По време на протеста всяка божа вечер отразявах на профила си във фейсбук, както можех и чувствах, случващото се на площада.
Сега вече (както винаги е било) други са важни, други са интересни. Те тогава са страдали вътрешно от мъка и любов към хората.
И искам да кажа – нито правя отчет на „смелостите“ си, нито мисля, че съм сторил кой знае какво. Просто гледах, мислех и не мълчах.
А сега?
Сега никак не съм доволен от случващото се в Регионалното министерство – там има планини да се разриват, а се мълчи.
Мудно се пипа в земеделието и в туризма.
За енергетиката да не говорим – там си знаем, че е мрак.
За културното министерство ще си замълча – дано и там не са само приказки.
А иначе за доброто – дума да няма.
За пръв път от години чувствам, че държавата стъпва на краката си, а не е с главата надолу.
За пръв път от години не ме е срам, като гледам премиера, който – о, боже, може да говори като образован човек, а не като прошлек.
За първи път от години не се страхувам, че глупостта завинаги ни е превзела.
Не се страхувам, ама засега...
Ще завърша така – написах всичко това, защото сме човеци и защото някак си ни се ще, ако сме направили нещо, то да се види. Ако не се оцени, то поне да се види.
Николай Милчев, Фейсбук