Какви са разликите при новия щам на КОВИД - всичко, което трябва да знаем (ОБЗОР)

Новият щам на вируса е по-заразен от досегашния. Това е най- характерната му черта. Той се е появил още през септември, но е идентифициран месец по-късно - през октомври, твърдят вирусолози. В началото на декември случаите в Англия вече са над хиляда. Експертите са категорични, че е твърде възможно новата версия на COVID-19 вече да циркулира навсякъде по света, включително и у нас. Тепърва обаче ще се установява дали тази мутация е по-опасна за здравето ни и дали води до повече смъртни случаи.

"Данните, с които разполагаме все още са оскъдни", заяви здравният министър Костадин Ангелов и допълни: „Това, което знаем със сигурност за новия щам на вируса, са две неща. Първото е, че той се предава по-бързо от новия коронавирус. И второто е, че той се влияе от новата ваксина.”

От лекарския съюз призоваха за спокойствие, докато не се събере достатъчно научна информация. 

„Точно сега нямаме необходимост от истерии и някаква паника. Видоизменя се, ние го знаехме цялата година. Предстои да видим как ще реагира с човешкия организъм. Доколкото знам не се съобщава за драстично по-тежко протичане и драстично по-висока смъртност”, категоричен е д-р Иван Маджаров.

Вирусът няма интерес от резки промени в клиничната картина, твърдят експертите.

„Целта на вируса е да се разпространява, не да ни убива. Това, че един вирус се разпространява по-бързо по никакъв начин не означава, че той трябва да предизвиква по-тежко заболяване и по-голяма смъртност. Много често е точно обратното”, заяви проф. Радостина Александрова, вирусолог към БАН.

Досега вирусолозите са наблюдавали над 13 хиляди мутации на коронавируса. Във всяка от тях са откривани между 7 и 10 промени. При последната обаче те са цели 17, което прави новия щам по-видим от останалите. Това обаче още не означавало, че ще е по-различен.

„Вирусът се променя и това е част от неговата стратегия за оцеляване и адаптация. 01;21 Предстои да бъдат намерени научни доказателства дали наистина улеснява разпространението между хората или не е резултат от различни случайни съвпадащи събития”, посочва още проф. Александрова.

А имунолози са категорични, че ваксините са подготвени за подобна мутация на коронавируса. 

„И едната, и другият тип ваксина, които се използват и всички, за които в момента става дума на пазара, всичките до една са на база спайк протеин - този протеин, който мутира най-много и който е намерен като разлика спрямо предишните щамове”, категоричен е и имунологът  проф. Андрей Чорбанов.

Новият щам вече е достигнал няколко държави извън Великобритания. Регистрирани са случаи в Дания, Нидерландия, Италия и Австралия. Според медиците почти сигурно е че новата мутация вече е и в България. „Няма причина да очакваме да не е пристигнал у нас и да се скрием. Фактът, че го има и в други европейски страни предполага, че това движение няма да спре”, заяви още проф. Чорбанов.

Няма да спре и мутацията на вируса, твърдят експертите. И това няма да е последното му изменение.

Рекордно нисък брой на новозаразените с коронавирус у нас. За последното денонощие новите случаи са едва 166. Те са на базата на направените по-малко тестове през уикенда - 790. Това означава, че положителните проби са 21 процента от всички направени тестове.

Излекуваните са 1731-ма, а в интензивни отделения остават 536 души. Починалите след усложнения от вируса са 58.

Как реагира тялото на мутациите?

Човешкото тяло обикновено е в състояние да се справи самó с вирусите. То произвежда антитела, които го защитават от атаките на вирусите, създавайки му имунитет. Когато обаче причинителите на заболяването мутират, а изградените антитела са програмирани за по-стара версия на вируса, те са вече не са толкова ефективни.

Поради тази причина, например, редовно ни хваща хрема. При предишната настинка тялото ни си е създало съответните антитела, но не и такива, които да помогнат срещу мутиралия вирус.

Въпреки това няма причини за паника, защото не всяка мутация прави вируса по-опасен. Има и такива промени, които могат дори значително да го отслабят.

Как се получават мутации?

Когато човешкото тяло си изгради антитела срещу някой вирус, новият вариант на инфекцията e принуден да промени обвивката си, за да не бъде разпознат от антителата. За да оцелее, вирусът трябва да промени външните си протеини и да развие нови щамове.

За да се множат, вирусите използват една т.нар. клетка-приемник, в която проникват, и на която предават своя геном. Така клетките в тялото произвеждат милиони копия на вируса. Но при всяка от тези репродукции се получават и малки грешки в размножаването на информацията и тези грешки променят генетичния код на вируса - той мутира.

Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира почти веднъж месечно. Тези различни варианти обясняват и защо в определени части на света вирусът предизвиква различни по тежест инфекции и защо при различните хора заразата преминава различно.

Ефективни ли са ваксините?

Великобритания стана първата западноевропейска държава, която започна широка имунизационна кампания. Но новата мутация не обезсмисля създадените наскоро ваксини. Всички тези препарати са проектирани да кодират информацията за коронавируса така, че въпреки мутацията да стимулират нашата имунна система.

За щастие, са нужни повече мутации, за да успее вирусът така да промени своите протеини, че те да могат да заобиколят нашата имунна защита. Същевременно обаче знаем, че грипните вируси, например, мутират много бързо и ваксините трябва всеки сезон да бъдат адаптирани, за да запазят ефективността си.

Следователно и ваксините срещу коронавируса навярно ще трябва да се адаптират в бъдеще. Но събраната по време на кризата информация и новосъздадените производствени капацитети ще гарантират бързото осигуряване на евтини ваксини в бъдеще.