София: 
Варна:
Видин:
Толкова ли се страхуваме за своето съществуване, че не помагаме за спасяването на чуждия живот!?!
Да поставиш благоденствието на някой друг пред твоето? Разказва млада дама, която е избрала да помага във времена, в които хората са се вглабили в собственото си съществуване. Пандемията ни направи по-затворени, по-отдалечени един от друг. Забравихме ли да сме добри? Забравихме ли да сме човечни? Ето нейния разказ:
След 12 часа с маска и очила.
Дали боли? Боли. Дали е тежко? Тежко е.
Да си доброволец не е лесно занимание или поне моите доброволчески инициативи са все едни такива, нелеки. Психоаналитиците да кажат дали това е синдром на мазохизъм в обществена полза.
Според мен удовлетворението че си помогнал някому си заслужава целия гърч. Обезводняването се преодолява. Болката минава. Обезобразяването не е трайно.
Обезчовечаването, обаче, ме притеснява. Липсата на солидарност с лекарите и сестрите. Липсата на съчувствие към другия на опашката за живот. Толкова ли се страхуваме за своето съществуване, че не помагаме за спасяването на чуждия живот!?!
След 12 часа с маска и очила. Дали боли? Боли. Дали е тежко? Тежко е. Да си доброволец не е лесно занимание или поне...
Публикувахте от Tihomira Metodieva Tihich в Понеделник, 9 ноември 2020 г.
Доскоро виждах есента. От началото на месеца гледам как хора падат като листа...
Още по темата:
- » Новите случаи на ковид у нас за последното денонощие са 282
- » COVID-19 в България: 179 нови случаи за денонощието
- » СЗО: COVID-19 остава заплаха
Коментирай
Най-четено от
Общество
Последно от
Общество
