Български учени откриха как да спрат стареенето

Екип от български учени направи откритие за клетъчната смърт, което обяснява как може да бъде спряно стареенето.

„Всъщност това е доста силно казано," казва пред вестник „24 часа" проф. Ивайло Търнев от екипа учени, в който участват още българи, работещи зад граница, както и други специалисти от световна величина.

Досега са открити 7 гена, виновни за наследствените неврологични и офталмологични заболявания.

В повечето изследвания българските учени от софийския Медицински университет са в екип с проф. Люба Калайджиева, шеф на център по генетика в Пърт, Австралия.

Откриването на гена, оказал се сред виновните за клетъчната смърт, станало благодарение на научни търсения във връзка с неврологична болест. Става дума за проблем, описан за първи път у нас и наречен наследствена невропатия тип „Русе".

Невропатиите са група заболявания, при които периферните нерви се увреждат и се появяват редица усложнения. След като екипът на проф. Ивайло Търнев разграничил заболяването, дълги години учените начело с проф. Люба Калайджиева изследвали генетиката му.

Наскоро станало ясно, че отговорен за болестта е ген, разположен в десетата хромозома. Той контролира прозводството на важния ензим хексокиназа 1, който пък е свързан с метаболизма на клетката и отговаря и за клетъчната смърт.

„Така се увеличава броят на гените, които имат значение за този процес, но целта не е еликсирът на вечната младост, а да се изучат по-детайлно клетките и какво става в тях," категоричен е проф. Ивайло Търнев.

Откритието е най-важно за хората с невропатия, тъй като е възможно на базата му да се създаде терапия, при която дефектният ген да бъде потиснат. Освен това ще може да се работи за профилактика много преди да се появят симптоми.

В клетката има разнообразни биохимични процеси, които се управляват от ензими. Всеки ген и всеки ензим дават принос, но взаимодействието им е изключително сложно и има още много да се изследва, обяснява Ивайло Търнев.

През последната година екипът има и две други сериозни открития. Заедно с немски генетици изследвали много тежка дистрофия, при която се увреждат мускулите на дланите и на ходилата.

Проблемът започва на 35-40 г. и постепенно засяга и фаринкса. Първо се променя говорът, после се появяват и затруднения с гълтането. В един момент хората вече не могат въобще да се хранят и изпадат в мъчително състояние. Въпреки че са с ясно съзнание, напълно се обездвижват, а мускулите атрофират.

„Тази година екипът открил провокиращия ген. Това дава сериозна надежда след време да има ефективно лечение," разказва неврологът.

Вродената глаукома е проблем, който също е свързан с наследствеността. Отдавна е известен и единият генен дефект, който го предизвиква. Учените обаче знаят, че той е виновен само за 1/3 от случаите.

Наскоро екипът на проф. Ивайло Търнев, заедно с проф. Люба Калайджиева, английски, учени и невроофталмологът доц. Силвия Чернинкова открили и втори ген. По този начин ще могат да се спрат много усложнения на болестта, която води до пълна слепота. Оказало се, че генът се отразява на костната система и сърцето, но тепърва учените ще изясняват как точно влияе на тези органи.