Повечето сърби искат членство в ЕС

Повече от половината от гражданите на Сърбия биха гласували за членство в ЕС на референдум по въпроса, показва последното проучване на общественото мнение, публикувано от Канцеларията на Правителството на Сърбия за сътрудничество с медиите, пише белградският ежедневник „Политика“, цитиран от “Фокус“.

Ако референдумът с въпроса „подкрепяте ли членството на Сърбия в ЕС“ бъде утре, 53% от гражданите биха гласували „за“, 25 - „против“, 10% изобщо не биха гласували, а 12% не знаят какво биха отговорили на въпроса. Резултатът е най-новото проучване на общественото мнение, проведено от социологическата агенция „Европейска ориентация на сръбските граждани“ за Министерството на европейската интеграция в началото на юли.

Министърът по европейска интеграция Ядранка Йоксимович каза, че това проучване също показва стабилна подкрепа на гражданите за европейска интеграция, тъй като през 2018 г., през юни и декември, отговорите на този въпрос са почти идентични с тези в последният кръг от изследвания, съобщава Бета.

Йоксимович заяви още и че стабилната подкрепа на гражданите за пътя на Сърбия към членство в ЕС е резултат от насърчаването и систематичната работа по реформите, политиката за регионално развитие, устойчивото развитие и доброто планиране и подготовка за използване на европейски средства, трансгранично сътрудничество..

Най-голям процент от гражданите – 59%, смятат, че проблемите между Белград и Прищина трябва да бъдат решени независимо от това, дали го изисква ЕС, а повече от половината респонденти подкрепят ангажимента на сръбското правителство да продължи диалога с Прищина и готовността му да постигне устойчиво решение.Както и в предишните години, подкрепата на гражданите за реформи е много висока. От общия брой на анкетираните 68% смятат, че реформите, необходими за присъединяването на Сърбия към ЕС, трябва да бъдат осъществени отвъд това, в името на благосъстоянието на гражданите и създаването на по-добра и по-подредена Сърбия.

Респондентите виждат борбата с корупцията като най-значимата реформа, която има най-положително въздействие върху ежедневието (20%), последвана от реформа на здравната система (16%) и по-добра защита на правата на човека (13%).

По отношение на помощта за развитие на Сърбия от 2000 г. до момента, 23% от анкетираните знаят, че ЕС е най-големият донор, следван от Китай с 22%, следван от Русия с 20%.

Според официалните данни от 2000 г. до края на 2016 г. ЕС и неговите държави-членки с 4,31 милиарда евро безвъзмездни средства са най-големите донори, като по този начин допринасят значително за развитието на Сърбия, се казва в изявлението.

Поотделно Европейската комисия дари 2,96 милиарда евро, Германия - 368,21 милиона евро, Швеция - 232,11 милиона евро, и Италия - 187,72 милиона евро. Един от всеки трима сръбски граждани е чувал за финансиран от ЕС проект, най-вече за екологични проекти (17%) и здравеопазване (13%).

Министър Йоксимович припомни, че от 2007 г. насам, откакто използва средствата по ИПП, Сърбия е водеща в региона по отношение на използването на тези, предимно безвъзмездни средства, което е много похвално, но и голямо задължение за Сърбия да продължи да бъде успешна, за да бъде на първо място по подобряване на ежедневието на гражданите.

Болшинството от 51% от анкетираните смятат, че членството в Европейския съюз би било от полза за Сърбия (43% са казали „полезно“, а 8% - „много полезно“).

Гражданите свързват понятието ЕС с по-големи възможности за заетост и пътуване, по-добро бъдеще за младите хора, добре организирано общество, по-добър живот и по-висок стандарт на живот в страната.