Снежана Димитрова: Абдикацията на държавата да определя кметската заплата е некоректна

Промени в два нормативни акта - Постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности и Наредбата за заплатите в държавната администрация, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2019 година, предвиждат кметовете да могат да получават заплати колкото министрите.

Снежана Димитрова, заместник-председател на Професионалното обединение на държавните служители, коментира пред БНР:

„Абдикацията на държавата да определя размера на възнаграждението на кмета, според мен, е некоректно и след време ще постигне като въздействие единствено и само нарастване на основната заплата на кметовете, без значение дали ще включи някакви критерии в постановлението“.

В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ тя обясни:

„Децентрализацията не касае начина, по който се определя възнаграждението на кмета като орган на изпълнителната власт. Изпълнителната власт, в лицето на Министерски съвет, трябва да вижда в лицето на кмета, човекът, който трябва да изпълнява законодателството на България. Ако решенията на общинския съвет не са законосъобразни, кметът може да ги оспорва и да не ги изпълни. Областният управител се намесва тогава, когато и кметът не е изпълнил този свой ангажимент“.

Димитрова се позова на чл. 138 от Конституцията, според който „орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет“ и чл. 139, който гласи, че „орган на изпълнителната власт в общината е кметът“:

„В този случай кметът отговаря за законосъобразността на територията в общината и преди всичко изпълнява законодателството на страната. Съгласно чл. 1 и 2 на Конституцията, България е единна република, няма федерални правителства. В този смисъл определянето на възнагражденията на кметовете на общините в някакви пропорции е свързано с неговите ангажименти, с размера на общината, бюджета, който се управлява, тежестта на работата“.

Според Димитрова, ако това бъде променено, „нещата се поставят на абсолютно некоректна основа“ и за размера на възнаграждението единствено значение би имала близостта на кмета с общинските съветници.

„Проблемът с възнагражденията е много дългогодишен. От повече от 10 години никой от политическата власт не е направил усилие да направи промяна в начина, по който се определя възнаграждението, така че да бъде коректно отразено към реалните резултати. Това е механизъм, който не е непознат, а изключително лесно може да се превърне в действащ и в България, стига да има воля“.

Ако съветниците в малките населени места гласуват големи заплати на кметовете, това може да „изяде“ бюджета за възнаграждения на другите служители, предупреди тя.

„В рамките на индексирането на възнагражденията от 10% ще бъдат разпределени средствата за хората, които са на политически нива в управлението и в зависимост от определянето на тези възнаграждения, фонда за работна заплата, съответно, ще бъде намален за останалите служители. Те не могат да бъдат взети от дейности, свързани с благоустрояването, но могат да бъдат взети от фонда за работна заплата. Тоест, ефектът ще бъде върху възнагражденията на служителите“.